Ден 111: Килата тръгнаха надолу

Е, доживях най-накрая килцата да тръгнат отново надолу. Макар, че предпразнично не знам дали ще поръдлжат тенденцията. Предвид очакваните нарушения... Поживём — увидим...

Сутринта се заредих със сандвичи. С домашна майонеза, маслини и домати - прекрасни както винаги. Купих хляб Слънце, та щастието е пълно.

Вчера, докато бях на работа, жена ми е проявила невероятна фантазия и е направила една уникална супа. Със спанак, тиквички, моркови, сирене, зелен лук, зелен чесън, пресен джоджен, магданоз и копър. Вълшебство. Подлютих я здравата и я излапах вряла.

Очакваме гости. Вкъщи приемането на гости е много приятно събитие, което приветстваме винаги, когато имаме възможност. Предвид работата на жена ми и нейната ангажираност от есен до пролет, може да се каже, че откриваме сезона. Ще играем карти, ще пийваме и мезим и ще откараме в разговори до малките часове. Приготвих печено агнешко бутче с много зелено и гъби, и дробсърма. Почват се нарушенията - няма да снимам. Трябва обаче да похваля жена ми - направи невероятна пролетна салата. Запечен червен лук на оребрен тиган, омесен с червена маруля и спанак, залят с дресинг от олио, оцет, мед, горчица и препечен сусам. Невероятно!
Откарахме до един и нещо. Посрещнахме празника заедно и се чукнахме с яйца за здраве. Много хубава вечер се получи.

Ден 110: Последен работен ден преди празника

Уф, днес ще работя до ранен следобед. Поне ще е тихо и спокойно на работа, без обичайната глъчка. Станах разбира се преди първи петли. Поотметнах малко работа необезпокояван и имах време да си спретна сандвичи.

С краве масло, зелена салата, домати и маслини - класика в жанра. И много вкусни при това.

За обяд си взех един огромен портокал. Остана ми от запасите за диетата на кардиолозите, до сега само им се мръщех при спомена. Добре ми дойде, но май предпочитам ябълките.

Приключих работа към четири и отидохме с жена ми на пазар. Сериозно великденско пазарене. Добре, че сина ми дойде да помага за носенето на торбите по стълбите към къщи, че сигурно щях да направя няколко курса. Купихме и пресни картофи. С малко сол, олио и краве масло, половин час във фурната ги превърна в нещо зашеметяващо.

Жена ми спретна пролетна зелена салата - със всевъзможни зелении - джоджен, копър, зелен лук, зелен чесън и краставици. Не сме се виждали на спокойствие през последните дни, та голям лаф си лафихме в компанията на бутилка червено вино. Иде почивка :)

Ден 109: Ех, да идват тези празници, че да си почина

Очертава се днес и утре да работя, после - почивка. Пренастроих си биологичния часовник и ставането в 4 вече не ми тежи. Тежи ми обяда - нямам време да ходя никъде, а от сандвичи сутрин и плод на обяд огладнявам много. За това реших да си взема мекица - с нея по-лесно приемам плод за обедно меню.

Към обяд захапах ябълката и продължих да работя без прекъсване. Има някакъв минимален шанс в петък да работя само до обяд. Ще видим.

Вечерта се прибрах капнал чак в девет. Много се зарадвах, че са ми оставили кюфтета. Накъсах си зелена салата, добавих два стръка зелен чесън, един стрък зелен лук и се отдадох на приятна вечеря сам (с книга в ръка).

Увлечен в четене не усетих как се нахраних и как си изпих винцето. Продължих да чета и в леглото. Твърде за кратко обаче.

Ден 108: Още съм под пара

Отново станах в 4. Не е нормално такова напрежение, но му се вижда края. Закусих сандвичи. Спретнах ги набързо.

Към обяд излапах една голяма ябълка. Хич не останах доволен, но нямам време. Към четири бях зверски гладен. Прибрах се по прилично време и се хванах да направя пържени кюфтета. По заръка на всички. Само с жълтъци и една филийка хляб (на 2кг кайма не мисля да е чак такъм проблем). Набързо нарязани доматки и хайде да вечеряме.

Две чаши червено вино ме отпуснаха достатъчно, че да си изкарам добре времето преди сън.

Ден 107: Побърквам се от работа

Под голямо напрежение съм. Много работа, много нещо ми е на главата. Започнах да ставам в 4, че да отмятам работа на спокойствие преди да са се събудили всички. До разсъмване опатках две кафета и тръгнах за работа. По пътя спрях и си взех мекица. Засища ме добре и на обяд мога да не излизам, а да мина с плод.

Така и направих - една ябълка на крак пред компютъра и толкова.

За вечеря, слава Богу, жена ми е сготвила. Зелен боб. Вкусотия. И както съм зажаднял за манджа...

Много богат боб - с лук, чушки, моркови и чесън - вълшебство! Две чаши вино и едвам се завлякох в кревата, толкова бях уморен. Пак ще ставам в четири... Да идват тия празници най-сетне...

Ден 106: Ден на майонезата

Събудих се с настроение. Днес ще пробвам новата майонеза. Щедро си намазах сандвичите (е, не се олях, де)...

Прекрасен вкус. В пъти по-добра от купешката.

За обяд навестих чорбарницата. Пилешка чорба - гореща и люта ме зарадва много.

Вечерта реших да употребя майонезата - щом е домашна, не ми се ще дълго да стои в хладилника. Пък и не е много. Таман ми стигна за половин зелка и един домат. Прекрасна салата, не съм я овкусявал с нищо друго. Последното парче печен суджук от по-онзиденшната скара идеално пасна в чинията

Страхотно мезе за две малки ракии и чаша червено вино. Тази вечер окъснях от работа, но успях да се навечерям тъкмо преди да започне първия епизод на Игра на тронове, сезон 6. Прекрасна вечер :)

Ден 105: Забърках си майонеза

Започнах деня със сандвичи:

Останал ми е малко хляб Вита, та да не се изхвърля. Иначе предпочитам слънцето.

За обяд си сипах щедра порция пилешка супа. Здравата подлютена и много гореща:

С много зелени неща - лук, чесън, чушка и два домата. Прекрасна супа.

Много обичам майонеза. Но купешката е вредна. За това се разрових из интернет, да видя, как да си я правя сам. Открих прекрасна, разделна и много лесна рецепта. Веднага я забърках (рецептата):

Малко лимонът дойде повече, та стана киселичка, но ще знам за следващия път. Въпреки това много ми се услади - утрешните сандвичи ще са с нея.

За вечеря има пиле на грил. Плюс салата.

Малка ракия, чаша вино. Идеален край на деня.

Майонеза за разделно хранене

1 жълтък
сок от половин лимон (може и по-малко, ако не обичате твърде кисел вкус)
60-70 мл олио или зехтин

В тесен и по-висок съд се слагат жълтъка и сока от изцедения лимон. С пасатор сместа се разбива много добре (около минута), като пасатора не трябва да се отлепва от дъното на съда. Без да се прекъсва пасирането, се прибавя зехтина (олиото) на много тънка струйка. Разбива се още около минута и леко пасаторът се издърпва нагоре. Ако майонезата е рядка, пасаторът се допира отново до дъното и се добавя още от мазнината. Отново се издърпва бавно нагоре. Прибавя се сол.
По желание майонезата може да се овкуси с подправки според предпочитанията – чесън на прах, черен пипер, горчица или друго.

Ден 104: Шантава вечеря се получи

На закуска с удоволствие си спретнах сандвичи с ръженото слънце. Този път с репичка, жълтък и маслини:

Голям кеф е този хляб - пълен е със семена, които много приятно се комбинират с украсата. Ще си го купувам по-често.

За обяд се зарових в хладилника. Нямам никакво време за готвене - каквото има, това ще е. За мое щастие, жена ми е направила картофена салата. С много зелен и стар лук, жълтъци, маслини и доколкото можах да преценя - майонеза.

Напоследък често ям майонеза, та ще направя нещо да я поогранича - вкусна ми е, но не е така полезна.

Към четири и нещо, пет пригладнях. Явно тази картофена салата не ми е била достатъчна. Рано е за вечеря, плодовете са свършили, а зеленчуци ей така не ми се нравят. Тъстът ми ни е донесъл армаган - малка кесийка ядки от кайсии. Жена ми ги накисна във вода и са се надули здраво. Всички ги опитаха, но ги зарязаха, че имало горчиви. Аз пък и горчиви обичам :)

Ядка след ядка и свършиха. Добре ми дойдоха. Към седем въобще не бях гладен. За това реших да продължа на ядки - опуках си един пакет пуканки

Прекрасно мезе за червеното вино. Прекрасно ми дойдоха. А и разнообразието е добре дошло.

Ден 103: Работната седмица свърши. Работата - не.

Купих един страхотен хляб. Прави го една местна фирма и са доста известни с него - хляб Ръжено Слънце.

Много плътен и твърд - като тухличка е. И е изключително вкусен. Направих си прекрасни сандвичи с него:

Маслини, жълтък и резенчета домати. Станаха превъзходни. И доста засищащи.

Към обяд извадих късмет - в кръчмата са заредили агнешко. И има агнешка курбан чорба. Въобще не се замислих - поръчах си веднага една гореща купичка. С много люто, нахраних се прекрасно.

Вечерта караме отново на бързи ястия - този път купих печени на грил пилета. Една лесна салата и готово:

Вкусни ги правят тия пилета. И салатата беше много добра - със зелен лук и зелен чесън. Червено вино и приятен разговор с жена ми (децата ги дадохме на бабин дом, че ще работим през почивните дни).

Ден 102: Май се поразмърдаха килата

Тази сутрин минах през кантара - нивото пак тръгва надолу. Леко колебливо, но може би свърши платото. Ще видим. Иначе закуската вкъщи е мираж - късно станах и нямаше време да се организирам. Нищо, мекичарницата работи. Взех си най-горещата. Че по ми е сладко.

Към обяд отскочих за чорба. Правят ги невероятни. Засищат ме прекрасно, а и са много, много вкусни.

Напоследък съм много зает - на главата ми е струпана толкова много работа и с умопомрачително кратки срокове, че започнах да си губя съня, какво да кажа за времето за готвене. Нямам такова. На жена ми също ѝ се е запалила главата от работа - просто няма кой да свърши тази работа. Децата са лесни днес - ще ядат макарони. Жена ми си спретна една огромна салата, а аз - половин суджук на гребен. Така де, няма да остана гладен, макар, че примирам за каквато и да е манджа.

Метнах в чинията каквато салата остана от жена ми и готово. Две чаши вино и нека ми е зле :)

Ден 101: Отново на разделно хранене

Неописуемо радостен се събудих. Отново съм на любимия режим. Веднага си спретнах калинки (така ги нарече някой тези сандвичи и много ми хареса - наистина приличат):

Красота!

За обяд литнах към кръчмата. Пилешка чорба с много чили. И много гореща, разбира се. Чувствах се превъзходно.

Вечерта се оказа, че няма нищо готово в хладилника. Бързо решение - скара. Намятах цяла армия кебапчета. Докато ароматът им се носеше из квартала направих салата от домати с лук. Две люти чушлета и порцията ми се получи страхотна:

Трябва да призная, че докато чаках втората скара кебапчета реших да ги опитам първите как са станали. Опитах едно да видя как са на сол, второ - да видя дали си ходи с червено вино. Трето не опитах - преди да посегна за него се вразумих и спрях :)

Ден 100: Магаре веднъж се качва на лед

Събудих се мотивиран да гладувам. Вярно, не е приятно, но щом съм се хванал на хорото - ихуу, хоп-троп и напред. Ометох закуската:

Хрупах я с ясното съзнание, че след около час ме очакват незабравими мигове в тоалетната. Оказах се прав...

Към обяд бях изкукуригал от глад. Веднага щом стана време се хвърлих да изям малкото сварено яйце, половинката кофичка кисело мляко и големия портокал. Дали гълтах бързо като пате или просто не ми понесе комбинацията, но чувствах храната като оловна топка в стомаха. Появиха се и газове. С аромат на плодово кисело мляко... леки напъни... и... на бегом стигнах до мивката... Останалото ви е ясно...

Това е! Мразя да съм вечно прав (еманация на свекърво-тъщата - винаги отгоре). Но окончателно се затвърди мнението ми, че диетите са вредни и стресиращи организма експерименти. Ами трябвало е да ми мине през главата.

Цял следобед ми беше едно криво - хем гладно, хем само като си помислех за храна... Прибрах се с омекнали колена. Първо си сипах една малка ракия за успокоение и на стомаха и на нервите - тъй де, два заека с един куршум.
Реших, че няма да заносвам свареното пиле и го направих на супа. Онази, дето моите хора оцениха най-високо. Отделих си малко месо и си спретнах една салата - зелена, доматки и месце.

Съвсем добре ми дойде. И за първи път от два дена спах спокойно. Да живее разделното хранене!

PS. Фиаското втория ден ми махна половин килограм. Но не си заслужава цената. Няма да правя диети сигурно никога повече - магаре веднъж се качва на лед.

Ден 99: Първи ден с диетата на кардиолозите

Събудих се много мотивиран. Не съм пазил такива стриктни диети до сега и ми е чудно как ще ми понесе. Първо минах през кантара за начални данни.
Закуската ми се видя твърде малка, но какво пък - да експериментираме:

Малко известен факт, но да споделя - на ябълката ѝ се яде всичко - включително и семките. Оставих само една дръжка и едно "дупе". Забелязал съм, че на мен плодовете на гладно ми влияят като рициново масло. И тази не направи изключение... Еми, лошо няма от малко прочистване.

Към обяд бях пощръклял от глад. На крачка бях да се откажа, но инатът ми победи. Стръвно се нахвърлих върху приготвеното:

Въпреки съмненията ми, че тези съставки ще направят невъобразим буламач в стомаха ми и няма да ми е никак хубаво, обядът ме засити добре. Издържах до вечерта без проблеми.

Като се хванах да си приготвям вечерята пет пъти поне четох диетата. Тези количества са абсурдни. Цял ден глад, а на вечеря ни очаква плюскане до пръсване:

Ядох, ядох, ядох... Писна ми по едно време, а и почнах да преяждам. Как го изядох всичкото и аз не знам. Факт е обаче, че ми предизвика подуване и газове - цяла нощ се въртях.

Днес сутринта минах контролно през кантара... сан шонжмо дето викат по Хоризонт. Без изменение. Язък за зора. Да видим как ще продължи.

Ден 98: Слънчева неделя

Трябва по-често да има такива дни - спокойни, изпълнени с приятни изживявания и почивка. Събудих се спокоен, днес няма нищо сериозно за вършене. Спретнах си една бърза закуска. Дотолкова бях отнесен, че забравих да я снимам. Добре, че е същата като вчерашната:

Излязохме на разходка в парка. Топло време, зеленина и птички - направо съвсем се размекнах. Малката се наигра хубаво, ние се раздвижихме приятно и неусетно стана време за обяд. Прибрахме се. Пилешката супа срещна такова одобрение, че е свършила отдавна. Нищо, има останал боб.

Прекрасно подлютен го хапнах. Задрямахме.

За вечеря съм планирал свинско с праз на фурна от рецептите на Марги. За два часа се наготви прекрасно.

Невероятно вкусна манджа. Вечеряхме с кеф. Докато се готвеше месото, сварих и едно пиле, което ще бъде заместителя на телешкото за четиридневната диета на кардиолозите, която започвам утре. Да видим какво ще стане.

Ден 97: Събота е и сме всички вкъщи

Ден за шетане. За моя голяма радост (и облекчение) жена ми ще почива и събота и неделя. Няма да съм сам в чистенето! Ура! Понеже ще е натоварен поне половината ден, направих си сандвичи:

Лютото свърши, та се задоволих с жълтъци, домати и маслини. Пак бяха много вкусни.

Когато сме двама работата спори. Към обяд вече бяхме готови, че и наготвили. За мен - пилешка супа. С домати, зелена чушка, зелен лук и зелен чесън. И магданоз. Пилешка супа с много зелено :)

Щедро я наръсих с чили и я изядох направо от котлона - вряла.

Следобеда се потопихме в света на Джордж Р. Мартин - Игра на тронове. Почивка. Прекрасно.

Вечерта ми беше лесно - има още наденички (всъщност и боб има, но нещо не ме привлече толкова, колкото мръвката).

Докато заспим продължихме маратона на кръв, интриги и похот. Много интересен сериал.

Ден 96: Най-накрая свършва работната седмица

Петък, последен напън тази седмица. Сутринта посетих личния за поредната процедура тази пролет (останаха още 2 седмици и край!). Заредих се преди да изляза с люти сандвичи:

Много вкусни. Много питателни. И огнени.

Потънах в работа. Цяла седмица е една крива и днес не прави изключение. Към два се усетих гладен. Нямах време да излизам и се възползвах от покупката ми от преди два дни - една голяма ябълка. Купих я за случаи като този. Заситен продължих да се трудя.

Вечерта си сипах от наденичките. Малки, но много вкусни. Довърших и пържения патладжан. Красота в чинията:

Вино, разговори, приятна компания. Телевизорът остана изключен за пореден ден :).

Ден 95: От понеделник ще направя четиридневната диета на кардиолозите

Леко ми е на душата, нося прекрасни тесни дрехи и нищо не пречи на погледа ми, когато си погледна надолу към обувките. В плато съм, но не спирам да падам на сантиметри. Говорих с жена ми, от понеделник ще направим заедно (!) четиридневната кардиоложка диета. Ей така, за разтоварване и събуждане на метаболизма.

А денят ми започна нормално - с мекица. Исках сандвичи, но някой вкъщи е омел хляба и не можах да си направя. Както и да е, мекицата е прекрасен старт на деня.

Към обяд минах през кръчмата за чорба. Невероятно вкусно агнешко вълшебство. С много едросмляно чили. И разбира се много гореща.

Вечерта има боб. Но моите герои искат и мръвка към него. Което ме изправи пред дилемата какво да ям. Заложих на месото:

Зелена салата, пържен патладжан, салата от люти чушлета и разбира се - наденички. Прекрасно и много засищащо.

Ден 94: Слава на Зевс, музите почиват днес

Слава на царя на боговете, Евтерпа и Талия са си насочили погледа другаде и днес няма да ви мъча с евтините ми поетически напъни.

Отново съм в плато и се чудя дали да не направя четиридневната диета на кардиолозите. Ей така - да се види метаболизма ми в чудо. Ще реша тия дни.

А иначе денят ми започна нормално, успях да закуся вкъщи:

Снимката е стара (от преди седмица), не успях да щракна закуската, но хващате идеята - люти сандвичи. Отидох на работа подлютен и зареден с енергия.

Към обяд - обичайното нещо, на обичайното място - пилешка чорба в близкото кръчме. Много гореща и много люта.

Като по чудо жена ми се е прибрала по-рано от работа и е имала време да спретне боб за вечеря. Много богат и вкусен.

Вечеряхме приятно - спокойно и обилно. С червено вино и приятни разговори, неусетно мина вечерта.

Ден 93: Безглаголен ден

Утро, гурели, кафе,
Деца и викове оттатък,
Душ, закуска, бързане,
Кенеф и тъй нататък...

Кола, жена, пари, дете,
И трафик до припадък,
Телефон, началник, ядове,
Работа и тъй нататък...

Часовник, нерви, глад
И време без остатък...
Кръчма, супа, келнер млад
Олютен и тъй нататък...

Вечер, печка, аромат
Алкохол и шепот сладък
Постно, сирене, домат,
Легло и тъй нататък...

Вдъхнови ме Безглаголно стихотворение на Тома Измирлиев 1928г.

Ден 92: Като не върви, не върви

Шантаво е началото на деня когато се успиш. Всичко е на тагадък, изнервено и объркано. Кой не може да си намери чорапите, на кого му липсва ластика, къде ли са се свряли всички дреболийки, които трябва да грабнем, преди да излезем. Естествено никакво време за сандвичи. Решението - мекица.

Прясна и гореща. Приказно.

Ако седмицата се познава от понеделника - искам да избягам и да се скрия някъде за седем дни. Днес всичко върви наопаки. Каквото пипна се чупи, каквото захвана - не върви. И с обяда така - пропуснах го. Тъкмо да тръгна, изкочи нещо. А да го свърша, появи се друго. И така - останах без обяд.

Поне се прибрах по-рано за вечерята. А тя тепърва трябва да се сготви... Размразил съм едно голямо парче свински врат. Нарязах половината на пържоли, убих ги от бой с дървеното чукало, овкусих ги със сол, чер пипер и прясно изцеден лимонов сок, и хайде на оребрения тиган... Прекрасна миризма (и доста пооцапана печка). Резултатът в чинията:

Прекрасна вечеря! Поне денят свърши добре :) Вторник е на ред...

Ден 91: Неделя е

Успах се. Е, нали е неделя, позволено е. Но пък пропуснах закуската. Всъщност не ми пречи - въобще не чувствах глад. Шетах из къщи, почивах си, забавлявах се с прорастналия разсад и се погрижих за растителността в цялата къща.

Към обяд си сипах порция зелена супа

Абсолютна вкусотия. Този път я ядох студена - директно от хладилника. И така е много добра, но разбрах, че я предпочитам вряла.

За вечеря, след единодушно гласуване, направих пържени кюфтета. Постарах се да са максимално разделни - без хляб и само с жълтъци. За сметка на това, с много лук и подправки.

За неразделно хранещите се имаше и пържени картофи. А за мен - салати - домати, краставици и люти чушки. Прекрасна вечеря с много настроение и две чаши искрящо червено вино.

В групата ме критикуваха, че показвам снимки с отрязана глава. За това качих снимка, показваща разликата от 21 кила в лицето ми. Смъкнал съм не само килограми, но и поне 10 години :).

Ден 90: Модно ревю

Ден за почивка и събиране на сили. Щях да чистя къщата, но отложих за утре - уморен се чувствам. Заредих се енергийно с люти сандвичи:

Радост за небцето, много вкусно и засищащо.

Цяла сутрин пробвах стари дрехи - голямо фръцкане направих пред огледалото за голямо забавление на децата (добре, че жена ми е на работа, че сигурно щеше здравата да ми се посмее). Щракнах две снимки и ги показах в групата. Прекрасно се чувствам - мога да обличам отдавна забравени фланели, ризи и дънки. И ми стоят добре! А дрехите ми от преди няколко месеца? Ами с радост ще ги забравя - стоят ми като взети назаем от по-голям брат.

За обяд - зелена супа. Леко не разделна, но много обичана вкъщи. Аз не се деля :)

За вечеря децата много искаха пържени картофи. Отдавна не сме правили, та се съгласих. Пък и аз не съм ял от месеци картофи.

Вкусни салати, люто, вино и никаква риба - много доволен останах.