Ден 92: Като не върви, не върви

Шантаво е началото на деня когато се успиш. Всичко е на тагадък, изнервено и объркано. Кой не може да си намери чорапите, на кого му липсва ластика, къде ли са се свряли всички дреболийки, които трябва да грабнем, преди да излезем. Естествено никакво време за сандвичи. Решението - мекица.

Прясна и гореща. Приказно.

Ако седмицата се познава от понеделника - искам да избягам и да се скрия някъде за седем дни. Днес всичко върви наопаки. Каквото пипна се чупи, каквото захвана - не върви. И с обяда така - пропуснах го. Тъкмо да тръгна, изкочи нещо. А да го свърша, появи се друго. И така - останах без обяд.

Поне се прибрах по-рано за вечерята. А тя тепърва трябва да се сготви... Размразил съм едно голямо парче свински врат. Нарязах половината на пържоли, убих ги от бой с дървеното чукало, овкусих ги със сол, чер пипер и прясно изцеден лимонов сок, и хайде на оребрения тиган... Прекрасна миризма (и доста пооцапана печка). Резултатът в чинията:

Прекрасна вечеря! Поне денят свърши добре :) Вторник е на ред...