Ден 102: Май се поразмърдаха килата

Тази сутрин минах през кантара - нивото пак тръгва надолу. Леко колебливо, но може би свърши платото. Ще видим. Иначе закуската вкъщи е мираж - късно станах и нямаше време да се организирам. Нищо, мекичарницата работи. Взех си най-горещата. Че по ми е сладко.

Към обяд отскочих за чорба. Правят ги невероятни. Засищат ме прекрасно, а и са много, много вкусни.

Напоследък съм много зает - на главата ми е струпана толкова много работа и с умопомрачително кратки срокове, че започнах да си губя съня, какво да кажа за времето за готвене. Нямам такова. На жена ми също ѝ се е запалила главата от работа - просто няма кой да свърши тази работа. Децата са лесни днес - ще ядат макарони. Жена ми си спретна една огромна салата, а аз - половин суджук на гребен. Така де, няма да остана гладен, макар, че примирам за каквато и да е манджа.

Метнах в чинията каквато салата остана от жена ми и готово. Две чаши вино и нека ми е зле :)