Ден 148: Не е много за хвалба...

Биологичният ми часовник не може да влезе в час - събуди ме към четири. Стисках очи до пет, преди да се предам и стана. След кафето си направих сандвичи.

Направо се родих със сандвичите след тия мекици. И ме засищат, и не тежат на стомаха така, както ония мазнотии.

Към обяд се насладих на едно шкембе. Имаше и обичайните чорби, но шкембе ми се хапваше - с много чесън, оцет и чили. И разбира се - вряло.

За вечеря нещо ме въртеше съня - не можех да си намеря място от умора - не физическа, а психическа. Загубих и апетит. За това си направих едни пуканки (знам, знам!), че стават бързо и лесно, сипах си едно голямо и си легнах. В шест и половина... Предполагах какво ще стане после, ама...