Ден 151: Доброто прасенце Тео

Днес ставането беше проблемно - едва отворих очи към седем. Не ми се мисли с това европейско как ще си отспивам. Та захванах се веднага със закуската

Люто да ми е :)

На работа нещата вървяха обичайно напрегнато - значи инфарктно. Едвам се откачих на обяд за една агнешка дроб чорба. Казват, че магаре веднъж се качва на лед - грешат! За втори път правя тази грешка да ям дроб на чорба - отвратително нещо. Топчета несмлян пастет ми се гониха из устата часове наред.

Но да си дойдем на думата - за доброто прасенце Тео. Една от причините да напълнея зверски беше, че докато жена ми беше бременна с дъщеря ми, трябваше да готвя много силно калорични храни - просто постоянно ѝ падаше белтъка. Комбинирано с постоянните ѝ пристъпи на гадене и отказ от конкретно сготвената манджа... представяте си огромните количества храна, която изяждах, че да не се хвърля. Силно калорична храна... Та така наддадох двайсе и отгоре кила - точно колкото и жена ми. После тя си ги смъкна, аз - не.
С тази кратка прелюдия стигаме до снощната ми порция - руло Стефани. Да не се хвърля... Опазих се да не го ям няколко дена, но явно ми дойде реда...

Безспорно готвя много вкусно. Безспорно грахът нямаше място в чинията ми. Е, поиграх си и повечето го махнах, но все пак... Та така... гузно ми е.