Ден 170: Как се разведох с дюнерите

Налегнали са ме мисли за промяна на режима. Все още задържам килата, не качвам, но и не смъквам. За това ще трябва да променя режима. Ще видим кой кого ще надвие накрая :) Аз не се давам, значи да му мислят килцата :) Тези дни ще реша какво да правя.

Иначе денят започна забързано. Успах се, а това води до малък хаос вкъщи. Набързо изядох три филийки с масло и краставица и хукнах към работа.

На обяд прегреших страшно - имах работа из града и минах покрай любимата ми преди половин година дюнерджийница. Имам се за професионален дюнерджия. Не такъв, който ги прави, а такъв, който ги яде. Навремето бях обиколил всички знайни и незнайни (а някои и откровени дупки) местенца, където правят дюнери, с цел да открия най-добрия в града. След като набелязах фаворита, му станах редовен клиент. И периодично навестявах конкуренцията - тъй де, можеше и да ме изненадат с нещо.
Та минавам покрай заведението и си викам, що да не изям един - тъкмо да видим как ще ми понесе. Получи се много интересен експеримент - ще го систематизирам набързо:
1. Миризмата. Преди ми беше любима. Сега усетих тежък дъх на прегоряло олио, изгорено месо и потта на майстора.
2. Зеленчуците. Напоследък развих много добра преценка за свежест и вкус на зеленчуците. Въпросните бяха а) стари; б)от възможно най-евтин вид; следователно в)напълно пластмасови и безвкусни.
3. Чесновия сос. От любим преди, днес се е превърнал в лепкава каша нишесте с дъх на развален чесън.
4. Месото. Варира от прегоряло до сурово. Не останах очарован.
5. Общия вкус. Очаквах повече. Пазех толкова приятни спомени, а действителността беше жестока - просто не ми хареса. Мазно и течно със хляб. С кофти остатъчен вкус.
6. Два часа след това. Още ми тежеше като оловна буца във стомаха.
Заключението - разделното хранене променя не само отношението ни към храната, но и начина по който я усещаме и поемаме. Надали скоро ще ям подобно нещо.

А за вечеря - изненада. Жена ми е направила нейните невероятни крилца по китайски (рецептата). Превъзходно!

Набързо зеленчуци и една ледено студена малка водка. После продължих на бяло вино. Мъъъничко се надявах да остане поне една порция за утре, но не би - ометоха се всичките. Няма прост народ :)