Мъгла. Така се чувствах през изминалите два дни. От повече от десет месеца се подготвям за нова работа. То не бяха изпити и учене, учене и изпити. Свързаха се с мен във вторник вечерта за среща за резултатите. Да съм при тях в петък. Не знам как изкарах тия два дни. Къде съм снимал, къде забравях, бях тотално неадекватен.
Но да си припомня. Сряда сутринта не закусих. Още със ставането си, усещах стомаха си свит на топка. Двеста пъти до обяд препрочитах изпратеното ми съобщение. Към обяд отскочих за една супа. Пилешка. Много люта.
Вечерта, като се прибрах, отново бях загубил апетит. Сипах си една студена ракия и подхванах едни кайсии. След още две малки вече бях изял кило плодове. Интересна вечеря, мислех, че посред нощ ще се събудя овълчал - нищо подобно - спах като заклан. Е, не сънувах весели неща...
В четвъртък нервите ми бяха съвсем опънати. Зачудих се как ли ще съм в петък. Закусих сандвичи - краве масло, краставици, маслини и копър. Въобще не им усещах вкуса.
На обяд се прибрах вкъщи - нищо не можех да правя на работа. Казах, че не се чувствам добре и се изнизах. Излапах една порция супа тиквички.
И се опитах да подремна. Поне вечерта да гледам един мач...
За вечеря изпържих кюфтета. Набързо си спретнах една порция.
Настаних се пред телевизора и изгледах срещата. Едвам заспах, толкова нервен бях.
ПП. Всичко мина успешно - грабнах я работата! Започвам другия месец.
Честито, Тео! И дано всичко да върви леко!
ОтговорИзтриване