Ден 219: Вкусно, по-вкусно, агнешко

Първо омятах едни сандвичи за закуска. От моите - чер хляб, майонеза и печени червени чушки. Три. За съжаление още не съм решил въпроса със снимките и ще се наложи да си ги представите. Но определено бяха поне толкова красиви, колкото и вкусни.

На обяд - ябълки. Две. През час. Веднъж пробвах да ги изям наведнъж - също става, но се огладнява по-бързо.

А за вечеря... ах, за вечеря - агнешко с лапад, зелен лук и гъби. Печено 4 часа на бавен огън. Леле, леле, леле. Невероятно вкусно, идеално подхождащо си с бялото вино. Уви, няма да оцелее достатъчно за още една вечеря.

*Снимката е илюстративна, но много се доближава до вечерята.

Ден 218: Не се тегля повече

За последно се теглих преди около месец - бях 110 кила и стотина грама. Но преосмислих робуването на кантара - стресът ми идва в повече. За това реших да не се тегля - ще се ориентирам по дрехите.
В резултат - един ден на работа, ставайки рязко от стола, дънките ми се свлякоха почти до коленете... Резил. Добре, че остана незабелязано. При първата почивка отскочих до един магазин отсреща и си купих тиранти :) Много съм доволен!

Иначе вчера за закуска ометох два банана. Държат ми сито и не чувствам неудобство до обяд. Порядъчно изгладнял, отново ометох два. Ще разнообразя тия дни. На работа ни носят най-различни плодове, ще се възползвам.

За вечеря нямахме време за нещо специално - две салати - картофена и шопска (за мен без сиренцето). Прекрасно си похапнах.

Рестарт. Ден 217: Помъдряване

Дълго се чудих дали да възобновя броенето или да почна отново от едно. Но тъй като не съм спирал с режима, реших да продължа номерацията от там, до където е стигнала. Та ето ден 217.

През изминалите месеци често попадах в най-различни ситуации. И с нарушения, и със странни комбинации, и в различна среда. Някак успях да не върна сваленото, а и да променя още веднъж режима си.
Та ето я и схемата, която се опитвам да следвам:

Закуска - плодове. Ябълки, банани, от време на време - круши. Хапвам ги по един плод наведнъж, през час. Обикновено ми стигат по два, че да се чувствам сит до обяд.

Обяд - дълго се лутах из заведенията около новата ми работа и установих, че най-добре се чувствам с една салата. Зарязах чорбите - минах на зеленчуци. Предимно шопска салата или зеле с моркови. Идеално се чувствам.

Вечеря - обичайния разделен микс - месо и челенчуци. Рядко нещо постно. :)

Основният въпрос - какво става с хляба? Ами не се засичаме често - предимно в събота и неделя, когато не съм на работа и закусвам сандвичи. Изобщо, чувствам се помъдрял, не така мислещ постоянно за храната, а леко носещ се по течението. Ще видим до къде ще стигна :)