Ден 50: Добре, че си замина този ден!

Нали ги знаете онези дни, които чакате да дойдат, но не с нещо приятно, а защото трябва да ви се случи нещо толкова гадничко, че нямате търпение да се отървете. Е, днес е такъв ден. Трябва да ходя на зъболекар. От една седмица чакам този понеделник, нито ми се закусва, нито ми се пие кафе - само пуша. Цигара от цигара.
В девет и половина седнах на омразния трон и се започна една... Упражнявах оцъкляне, пъшкане, плюене, приритване с крака... животът ми мина пред очите поне три пъти като на кино. Оцелях, но краката ми трепереха още дълго време след като напуснах ухайния на ужас и болка кабинет.
Прибрах се с категоричната забрана да ям поне два часа. Кой ти мисли за храна - щастието, че се свърши ме обливаше на талази.
Към обяд си направих три сандвича:

Изпробвах си новата уста - работи чудесно.

И потънах в работа. За вечеря - вчерашните пържоли. Ревностно пазени, вкусни и приятно стоплени. Хрупкащо романеско, добавих и прясно задушени гъби.

Три много люти чушлета и една голяма ракия. Утре съм при личния лекар. Добре, че поне там не е неприятно.

Ден 49: Прегрешение в ИКЕА

Хайде на ИКЕА! Планираме подмяна на мебелите в детската, та ще се разхождаме често тази година до Букурещ. Направих си енергийна закуска - сирена:

Ще ми държи повече от сандвичите.

Пристигнахме. Всеки път се дивя на размерите на този магазин. Огромен е. И всеки път - различен. Понеже наближава обяд, дружината реши да ядем първо. Със свито сърце, пристъпих към първото ми съзнателно тотално нарушения - икейски хот дог. Едно превъзходно малко хлебче, с кренвирш. И, чувствайки се престъпник, изядох не един, не два, а три. Ами като ще нарушавам, да нарушавам както трябва.

Изглежда огромен, но три такива се събират в длан.

Измерихме, премерихме, пресметнахме каквото искахме и потеглихме изморени на обратно. Следващият път (когато спестим нужните пари) ще дойдем с бус и ще товарим.
По пътя коментирахме вечерята. Сърми им се ядат на моите хора. Първоначално се зарадвах - така ги обичам. Поле посърнах - не са разделни. Поне във варианта, в който ще ги правят. Категорично никакви нарушения повече!
Като се прибрахме, търпеливо изчаках да си наготвят сърмите и на още горещия котлон заложих моята вечеря - пържола на тиган. Няма да се цапам с една, направих общо 6 - вечерята и за утре. Докато станат, сварих и романеско - ще ям за първи път.

Много вкусно се получи. Но бях толкова изморен вече, че след чаша вино не помня нито как съм измил, нито как съм си легнал...

Ден 48: Натоварена събота

Днес съм си вкъщи, но това в никакъв случай не означава, че ще си почивам. Напротив, пак имам куп задачи на главата. За закуска си спретнах сандвичи с червена чушка, лук и маслини.

Хапнах ги бързо и се залових за работа.

Много ми се иска, но не разполагам с време за готвене. Времето си лети, а още съм до никъде. За това взех на заем една идея от жена си. Тя си прави нещо такова, когато бърза, а ѝ се яде нещо топло. В дълбока чиния се нарязва домат, чушка, глава лук. Овкусява се като салата, покрива се с резени сирене и се пуска за 5 минути в микровълновата.

Интересен вкус. Доматите са се посварили, чушките са още хрупкави, но поомекнали. А сиренето се е поопекло. Не ми стана любимо, но бива - като за един път.

Приключих късно с работата - почти шест и половина. Никакво време за манджи. Днес вкъщи всеки се спасява сам - преравя хладилника и взима каквото му хареса. Аз реших да си спретна бъркани яйца. Запържих една глава лук и две люти чушлета. Като започнаха да си сменят цвета - добавих яйцата. Съвсем малко ги пържих - да останат леки и пухкави.

Домати, карфиол и две чашки вино. Хич не ми е зле.

Ден 47: Петък, ден на майстора

Петък е. Наскоро учени от БАН успешно са кръстосали... крака и така седят по цял ден. Е, аз не работя в там, та трябва да побързам със закуската.

Основно правило - да изглежда красиво. Второ правило - да се пробва винаги при възможност нещо ново. Днес - хлябът е с елда. Вкусен е.

За обяд ми се хапваше супа, но не бива да се хвърля храна. В хладилника се мъдри една от ония, пърлените на огън скумрии.

Да не прекалявам - нарязах само един домат за гарнитура. С леко чувство на вина (не е супа!?) я изядох с апетит. Еее, преядох направо. Продължавам да се трудя с приповдигнато настроение.

Гарнитурата за вечеря се обогати с карфиол. Традиционното домати и три кюфтенца.

Не останах доволен само от чушките - оказаха се сладки. Иначе си бяха вкусни, но ми липсваше лютото.

Прегледах си блога набързо - прекрасен режим. Щастлив съм, че го започнах. За тези, които още се колебаят - смело налазвайте :)

Ден 46: Леко опущение за вечеря

Днес реших отново да ям сирена за закуска.

Тази седмица ще се пазарува месечно и ще увелича разнообразието им. Мисля си за ементал, гауда, каменбер и козе сирене.

За обяд съм вкъщи. Нямаше време за супи, та си направих превъзходната салата от домати, късана маруля сирене и посипка семена:

Много засищащо и вкусно.

Вечерята единодушно бе избрана да бъде - пържени кюфтета. Прецених, че ям пържено много рядко и няма да е голям проблем. В сместа за кюфтетата единственото не разделно нещо бяха трите филийки хляб, които сложих на 2 кг кайма. Заедно тежат 60 грама, значи около 2,7% от общото тегло на сместа. Приемливо донякъде опущение.

Не сме пазарували скоро, та салатите са кът. Домати, маруля и семена. Утре ще купя нещо свежо и различно.
Народът беше изгладнял зверски и не устоя на апетитната миризма на готовите кюфтета. Нападнаха ги още от първия тиган, горещи. Да са ми живи и здрави. Ядем където готвим, та разговорите не секваха, докато се мотаех около котлона. Малка ракия, че да не прегарят кюфтетата, две чашки вино с чинията. Хубава вечер.

Ден 45: Най-накрая под 120

Най-сетне слънцето да огрее и моя кантар. Паднах под 120! Преминах платото, равнината или както там му се вика на застоя и тръгнах пак надолу.

Сега ми остава само едно нещо - да продължа нататък :)

За закуска - марули и резени домат върху хляб с 6 семена:

Купих хляб с елда. Искаше ми се да го хапна него, но другия беше отворен. Интересно какъв ли вкус ще има.

За обяд - никаква изненада - пилешка чорба. Обещаха да доставят агнешко, но не знаят кога :). По-добре нищо да не бяха казвали...

Вечерта малко се прецаках. Знам си, че има порция телешко с лук и гъби. Сипах си манджата и я стоплих. Добавих салата от домати, накъсана маруля и микс от семена. Нищо странно до тук. Когато започнах да се храня обаче, установих, че нещо не е наред - няма месо! Някой лакомник вкъщи си е избрал мръвките и тихомълком ги е омел, като е оставил самотни лука и гъбите.

Изглежда като да има месо... ама няма! Въздъхнах си тихичко и си изядох порцията. Както и да е - един ден с постна вечеря няма да свърши света... Всъщност получи се прилично мезе за една голяма ракия и чаша вино. Няма яд :)

Ден 44: Песен за вода и огън*

Пролетно ми е на душата. Едно такова зелено искам да избухне навсякъде. Е, ако не навън, то поне в чинията ми.

Полетна закуска.

С приповдигнато настроение пристигнах на работа. Едва изчаках да стане обяд. Отидох в басейна. Спомените ме върхлетяха - влага, миризма на хлор, хлъзгав под, кълбета пара. Прилично празен басейн - имах си цял коридор само за мен.
Преди години тренировките ни бяха по два километра. Абсурд да го постигна първия ден. Реших да не се натоварвам повече от 500 метра. Лека загрявка и се гмурнах. Две дължини, кратка почивка. И отново. Първите двеста метра бяха смущаващо трудни - изкашлях си дроба, всичките ми стави и мускули виеха от стрес и скованост. Тъкмо си мислех, че съм се захванал с непосилна задача, започнах да влизам в ритъм. Минах 400, 500, 600... Спрях след 800 метра - все пак искам да отида на работа цял и да съм работоспособен. А и утре да се събудя без мускулна треска. С изключение на смъдящите ми, кървавочервени очи, се чувствах прекрасно изморен. Дишах като новороден.
Бърз душ, подсушаване и хайде за супа. В кръчмата ме посрещнаха с вряла пилешка чорба. Идеално ме сгря и засити.

За вечеря - скумрия на скара... с екстри. Скарата държа на балкона, където увеличавам слюноотделянето на комшиите, когато се развихря. Бързам да ви успокоя - не преча на никого. Блокът ни е такъв, както и балконите, че дори и лагерен огън да спрегна - димът се разсейва и не пречи никому. Никой не простира от тази страна на сградата, повечето балкони за здраво остъклени и затворени.
Та за екстрите - тъкмо бях изпекъл едната страна на първите две риби, обърнах ги и мазнината под реотаните се запали. Огън да ти види окото. Истински пожар. Казват, че човек се познавал в екстремни ситуации. Аз явно минавам в друго измерение. Времето изведнъж се забави, хладнокръвно махнах рибата, изключих скарата, и с ръкохватки извадих тавичката с горящата мазнина. Внимателно я поставих на мозайката и я угасих.
Стресиран, усещането ми за време се върна и се запълни с миене на мазната тавичка - половин час.
Изпекох и останалите рибоци. Зелена салата за гарнитура и се получи това:

Реших, че ми стига сблъсъка днес с две от основните стихии и прекарах кротко остатъка от вечерта - в разговори, смях и две чаши искрящо вино.

*Заглавието е преднамерено. Кой още чака с нетърпение 24 април? :)

Пилешки сърца в доматен сос

500 гр. пилешки сърца
4 глави лук
4 скилидки чесън
1 консерва домати на кубчета
3 с.л. олио/зехтин
чер пипер и сол на вкус

Сърцата се варят в подсолена вода около 45-50 минути. В друг съд се задушава лука и олиото. Когато стане готов, се добавят пресованите скилидки чесън и се задушават още 10тина секунди. Добавя се консервата домати. Добавя се равно количество от бульона (аз използвам празния вече буркан за мярка). Добавят се сърцата и черния пипер и се оставят на тих огън, докато значителна част от водата изври.

Ден 43: Къде са ми плувките?

Тази сутрин посетих личния си лекар. Лека вироза, ще ми мине за още ден-два. По-интересното е друго. Човекът директно ме упъти да си развивам белия дроб. И да си подпомагам слабеенето. В единствения в града закрит басейн, който може да се ползва от възрастни, и да става за нещо повече от плацикане. Имам опит с плуването - дълги години съм тренирал водна топка. Но сега съм тотално извън форма... е, поне знам как се прави.
Ентусиазиран отидох да се запиша. Малко ми помръкна настроението, когато видях графика за ползване - запълнен е с трениращи деца. Свободен е по обяд и късно вечер. Говорих с управителя на басейна, след април ще почнат да го отварят час по-рано и към 7 сутринта ще може да се ползва. Така ме устройва напълно, ще ходя преди работа. А дотогава ще се справям някак си.

Пригладнял се прибрах за закуска. Спретнах си три сандвича. Проверих си пощата. Умислен захапах първия и веднага се усетих - не съм ги снимал :). Та ето закуската леко начената:

Домързя ме да си правя супа за обяд. Така хубаво съм се опънал пред телевизора, че дори не ми се става да ям. Е, станах и си направих една лека салата. Един домат, накъсани листа маруля, 50 грама сирене нарязано на кубчета и щедра поръска микс семена (ленено, сусамово, маково и слънчогледово):

Драго ми е да я гледам, още повече да я изям.

За вечеря - вчера сготвих пилешки сърца в доматен сос. Рецепта. Много вкусно и питателно.

Броколи, домати, краставици, люти чушки. Красота. Приятна компания, греяна ракия, две чаши вино. Кеф.
А плувките ми, кърпа, джапанки и един сапун чакат утрото в торба до вратата. Ще се забавлявам от утре.

Телешко с лук и гъби на фурна

400 гр. телешко месо
4 глави лук
500 гр. гъби
3 топени сирена (от триъгълните)
150 мл. червено вино
4 с.л. олио/зехтин
2 с.л. горчица

Телешкото месо се нарязва на парчета, осолява се и се маринова с горчицата. Оставя се да престои няколко часа. Лукът се нарязва и се нарежда в глинен гювеч. Гъбите се нарязват на едро, объркват се с нарязаните на кубчета топени сиренца и се добавят върху лука. Месото се добавя последно, като се притиска към гъбите. Залива се с червеното вино и мазнината. Пече се на 200 градуса 2-3 часа. На всеки час се проверява дали месото е хубаво натопено в получилия се сос.

Ден 42: Настинал съм леко.

Наспах се и станах в 5. Веднага разбрах, че нещо не е наред - разболявам се. Явно нещо съм настинал. Разрових се из семейната аптечка. Да видим сега кой - кого.
Зареден с половината менделеева таблица в организма, имах време до 8 да измисля днешното меню. За закуска - красиви сандвичи:

Преди да закуся се претеглих - вече твърдо държа 120 кила и нещо. Застоят май отминава и скоро ще се радвам на числа под заветната граница. С усмивка се сетих, как вчера все си придърпвах дънките нагоре - взеха да ми падат. Ще трябва да си купя колан!

За обяд - гореща и подлютена празена супа. Много добре ме сгря.

А носът ми - протече. Подсмъквах си подлютено и си забърках едни капки.

За вечеря сготвих две манджи. Едната ще ви я представя утре - така и не я опитах. Тази, на която се насладих бе телешко с лук и гъби на фурна. Рецепта.

Спретнах си салати от броколи, домати, краставици и грабнах три люти чушки. Месото е толкова крехко, че въобще не се разбира, че е телешко. Една малка греяна ракия, две чаши вино - и хайде в кревата.

Ден 41: Хахав ден. Натоварен и успешен.

Днес е хахав ден. Натоварен. Станах в 2 часа, сутринта. Да, в 2. Трябва да се подготвя - през деня имам важна работа. Не чувствах глад до сутринта. Към 8 без малко, преди да изляза, метнах на дъската за рязане куп сиренца. Понеже не може да се прецени грамажът от снимката ги претеглих - 80 грама. Общо. Не съм предполагал, че са толкова леки. А как хубаво ме нахранват.

Добавих три листенца маруля за цвят и хрупкавост.

Към обяд, отметнал успешно половината си ангажименти, се запътих към близкото кръчме. Жалко, че е събота - асортиментът чорби е сведен до пилешка супа. Поне е прясна. Гореща. Люта. Седнах навън да я ям. Малко е студено, но пък така, на свеж въздух, ми се услади още повече.

Към четири часа и половина бях готов с всичко. Успешен ден. Доволен, с натежали клепачи се прибрах вкъщи. Зарових се веднага в хладилника. Събрах чиния с остатъци разни. Последните пилешки бутчета, последните листа завяхваща маруля, един изостанал домат и самотно парче краставица. Жена ми също е на работа, като се прибира ще донесе нови.

Доста прилична порция се получи. Половин чашка вино ми бе достатъчна съвсем да ми се приспи. В шест часа вече бях под завивките. Да видим кога ли ще се събудя...

Ден 40: Не е много редно това за обяд

Хайде на закуска. Днес реших да си направя три различни сандвича. Имам време и настроение, защо не.

И филийките са различни - една с лимец, една с 6 семена, една с кълнове. От това по-разнообразно, здраве му кажи!

За обяд - скандал! Ще ям нещо ако не забранено, то много недолюбвано от мнозина - шкембе чорба. Признавам си, опитах се да я направя максимално разделна - няма брашно, с краве масло - без запръжка. Е, има мляко. Кисело. Едно бурканче. Има и доста люто, чесън, оцет, чер и червен пипер.

Споменах ли чесъна. Много чесън. Добре, че никой не ми дойде на гости. Само жена ми се прибра за обяд и ѝ светнаха очите при вида на чорбата. Като я гледах колко си сипва, и тя няма нищо против чесъна.

За вечеря - успях да си запазя последната порция свинско с праз на фурна. Последното цвекло - също. Карфиолът отдавна е свършил, за това го замених с домати.

Три люти чушки и много апетит. И разбира се - вино. Този път две чашки, защото преди това изпих една ракия.

Свинско с праз на фурна

1 кг шарено свинско месо
3-4 големи стръка праз
1/2 връзка магданоз
1 ч.ч. червено вино
3 с.л. олио
1 ч.л. мед
1 ч.л. червен пипер
чер пипер
сол на вкус

Нарязаното на дребно свинско се запържва в олиото. Добавя се нарязания на кръгчета праз и се задушава. Добавят се червения пипер, виното, пчелния мед, солта, черния пипер и се оставя да покъкри 4-5 минути. Добавя се нарязания на дребно магданоз.
Така приготвената смес се изсипва в тавичка, покрива се с алуминиево фолио и се пече 80 минути на 200 градуса. Фолиото се маха и 15 минути се оставя на вентилатор, отново на 200 градуса.

Оригиналната рецепта, заедно с много снимки и леко по-различен начин на печене (както и добавка домати), можете да откриете тук, в блога на Марги.

Ден 39: Залисах се за обяд

Килограмите ми започват да се нормализират след фиаското с ориза с хляб. Контролата тази сутрин ме дели с половин килограм от най-ниското ми достижение. Спокоен съм, че нещата са поправими и бодро продължавам напред.

Закуската ми е стандартна - сандвичи с масло, домати и листа маруля.

Разнообразието внесе хлябът - филийките са различни - една с лимец, две с по 6 семена. Определено са различни на вкус, но много апетитни.

Дванадесет часа мина, мина и един. Към два и половина се сетих, че е време за обяд. Секунда само, да свърша още нещо дребно...и - залисах се в работа... Неусетно часовникът показа четири и петнадесет. Няма смисъл да ям супа. По-добре една ябълка. Засити ме добре.

За вечеря, най-накрая дойде времето за манджа от тефтерите на Марги.
Имам две превъзходни салати - червено цвекло и карфиолена. Много им подхожда свинско с праз на фурна. Рецептата.

Много вино може да изпие тази манджа - аз се ограничих с три чашки. Много ми хареса, ще я правя пак. Домочадието също ѝ се наслади. Четири сърдечни поздрава и благодрности за вкусната рецепта, Марги!

Ден 38: Решено - хляб само на закуска

След вчерашните страсти, полезни коментари и съвети реших - никакъв хляб с ориз повече. Всъщност - хляб ще ям само на закуска. Явно не ми понася добре на режима. Речено - сторено, обаче хич не ща и да видя хляб днес, добре, че имам сирена в хладилника:

За обяд си спретнах любимата празена супа (рецептата). Нарязах си и люта чушка в нея.

Вкъщи подлудяха по нея, вече я правя с 5-6 големи стръка праз, че да има за всички.

За вечеря - пиле. Печено само с масло и розмарин. И натъркано предварително с чесън.

Две салати, задължителното люто, две чаши вино. Приятна вечеря в семейна среда. Не се давам на тия пусти килограми - всички вкъщи ми се радват на ината :)

Ден 37: Кантарът ми се подиграва

Тази сутрин задърпах още сънената си жена до кантара, за да ѝ покажа какъв огромен напредък имам. Със затаен дъх чаках да се покаже нещо под 120. Закова точно 122.4?! Пълно разочарование... Върви сега доказвай, че нямаш сестра. Кой знае какво става...

Саркастичните забележки и насмешливите усмивки на половинката ми вместо закуска? Не, благодаря, достатъчно ги търпях с кафето! Спретнах си два сандвича с останалия хляб от трици:

Краставици и маслини - вкусна комбинация.

За обяд съм вкъщи. Има супа с месо.

Трябва ѝ само стабилно подлютяване. Вкусовите ми рецептори откликваха ентусиазирано.

Привечер се наложи да ходя на помен. Съвсем бях забравил и си бях нагласил куп вкусотии - салата от цвекло, от карфиол, зелена... Както и да е, няма да се развалят за един ден.

Това бе вечерята ми. Никак не е зле - дори забравих за салатите вкъщи. Не пих алкохол. Когато се прибрах си позволих половин чаша вино преди сън.

Хляб от овесени трици

400 гр. овесени трици
1 кофичка кисело мляко
1 ч.л. сода бикарбонат
2 жълтъка
3 с.л. микс от семена (мак, сусам, лен, слънчоглед)
1 с.л. олио
1 с.л. царевично брашно
3 резена краве масло

В киселото мляко се слага содата бикарбонат и се объркват. Изсипват се в купа. Добавят се разбърканите жълтъци и останалите съставки (без кравето масло и царевичното брашно). В набрашнена с царевичното брашно тавичка се поставя така омесеното тесто. Върху него се слагат резените краве масло. Пече се на 200 градуса около 40 минути.

Ден 36: Продължавам да слабея

Отдавна не се бях качвал на кантара с фотоапарата в ръка. Исках да падна под 120 килца, но не се стърпях да щракна смъкването на 15 килограма:

Пореден крайъгълен камък по пътя ми. Чувствам се страхотно!

За закуска ометох обичайните три сандвича. Пълнозърнест, твърд хляб с лимец, краве масло, резен домат, резен краставица. Красота.

Прекрасно стоят на новата икейска дъска :)

За обяд в кръчмето - чорба без карантии, моля (още помня онази с варения дроб) - пилешка. Помолих ги да ми я стоплят допълнително. С две лъжички чили пипер се получи фантастична.

Заразена от идеята за здравословно хранене, жена ми реши да свари кафяв ориз. Първо се изнерви, колко време му трябва да се уври, после се изуми, какъв отвратителен, според нея, вкус има. И така се оказах с тенджера ориз за вечеря :). На мен пък ми харесва.

Та така. По идея на Гергана Димитрова забърках (с леки модификации от моя страна) хляб от овесени трици. Рецепта. Невероятен се получи. Малко нарязани зеленчуци, маслини и чинията ми придоби следния вид:

Открих в хладилника последните люти чушлета (трябва да купя пак), налях вино в чашите (в моята общо три пъти) и хайде всеки да разправя, как му е минал денят.

Ден 35: O zi buna, domnule (Добър ден, господине).

Днес е много интересен ден, изпълнен с преживявания. Шопинг в Икеа. Е, софийската е много надалеч. По-близка е тази в Букурещ. Станахме много рано. Имах време да си направя прилични сандвичи.

В девет и половина вече бяхме в Румъния. В десет и половина - Bun veniti la IKEA. Прекрасен магазин. Може да се загуби (и съм губил) дни в разглеждане и всеки път ще се открие по нещо ново. Към един и половина бяхме преполовили магазина и кацнахме в ресторанта на втория етаж. Сьомга. Нямах възможност да снимам порцията си - направих я разделна - ето приблизителна снимка от каталога:

Салатите ми бяха две - зелена и зеле. Дресингът на сьомгата беше превъзходен.

С подбити крака, пълен багажник и приповдигнато настроение, веднага като се върнахме, отидохме на рожден ден. Тъй като гостуваме за втори път, никакви проблеми с домакините относно менюто. Този път свински джулани, зелена салата, и много лют сос:

Ето и сосът - ще го потърся и аз - от Лидъл е:

На мен ми е слабичък (ще го свърша на две-три яденета), но го препоръчвам на всеки, който е вече посвикнал с лютото.
Испанско вино, хубави разговори, приятни емоции. Чуден ден беше.

Крилца по китайски

1-2 кг пилешки крилца
2/3 шишенце соев сос
3 с.л. мед
2 с.л. горчица
1 ч.л. джинджифил
4 скилидки чесън
олио

Крилцата се мариноват за поне половин ден в смес от соевия сос, меда, горчицата, чесъна (смачкан или пресован!) и джинджифила. Държат се в хладилника.
Редят се в намаслена с олио тава и се пекат на 200 градуса до карамелизиране (около час).
Ядат се с пръсти :) Наздраве!