Ден 142: Вкусна супа за вечеря

Станах в три и половина. Хич не се и помайвах, ами веднага хванах работата за ушите и я почнах. По първи петли изпих едно кафе на балкона и се насладих на събуждането на света.
Закусих мекица. Почнаха да ми писват и с нетърпение чакам да вляза в обичайното си русло.

А обяда го пропуснах - минах с една ябълка. Пия много кафета, а откакто се стопли - и много вода. И всичката ми излиза през порите... Вечерно време мога да се конкурирам с някой скункс, ха!

За вечеря жена ми направи превъзходна супа от тиквички. С много джоджен от градинката. Превъзходна вкусотия. И много си ходи с ракия :)

Но не можах да изляза на глава с нея за това фиде и това си е - пак ме издебна, та сложи. Броя го за прегрешение :) Мъничко :)

Ден 141: Кой ден сме днес?

Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че ми се сливат дните? И, че ми е трудно да си спомням какво съм правил днес, гаче ли вчера... Все пак ще се постарая :)
Помня, че се събудих около четири. Все по-трудно се събуждам, все повече време и усилия са ми необходими да започна да работя. Нормално, колко време вече нямам почивен ден... Та закусих мекица - въобще нямах настроение да си правя закуска, защото разплитах огромен възел. Мисловен. Труден. Голям. Гаден...

Към два и нещо, три се усетих, че не съм ял - отскочих за едно шкембе. Не, че много се натисках баш шкембе да е (че и си имам!, благодаря), но всичко читаво вече беше свършило.

За вечеря - готово печено пиле със салата. Вече дори нямам сили да се насладя на храната... Все пак беше вкусно.

За лесно заспиване и дълбок сън - две чаши вино. Легнах си по светло...

Ден 140: Неделя, ден за почивка, ама друг път...

Неделя е. Ден за почивка. Ама за другите. Станах в пет, забърках си едно кафе и след около половин час защраках по клавиатурата. По едно време ми пристърга и си спретнах едни сандвичи. Изядох ги и се усетих, че не съм ги снимал... Съвсем се бях отнесъл. Та затворете очи и си представете три филийки чер хляб с кълнове, намазани с краве масло, всяка филийка с три резенчета краставица, две маслинки и парченце домат. Вкусно.

На обяд, пригладнял, се отправих за една пилешка супа. Поне бе прясна и люта. Използвах времето да мисля за текущата ми задача. Поне се пораздвижих, ако ли не си починах.

За вечеря ме очакваше димяща паница зелен боб. Почнах да се храня и се усетих, че нещо липсва - чесън. Награбих една шепа и продължих да хапвам с кеф.

Изпих една малка ракия и две чаши вино с вечерята. И почти веднага се отправих към кревата. За пореден път ще ставам рано...

Ден 139: От тъмно до тъмно - от вкъщи на работа, от работа - вкъщи...

Поредното среднощно ставане, този път в четири и малко. Биологичният ми часовник съвсем даде фира. Към седем и нещо, преди да отлетя към работа, си спретнах сандвичи. За съжаление черният хляб е свършил, та се примирих с бял.

От месеци не съм ял бял хляб - хич не е зле, да си призная, но черният е по-плътен и засищащ.

За обяд - обичайната работа - пилешка супа. Събота е, разнообразието куца.

Вечерта се прибрах грогясал и веднага си спретнах чинията - последното парче кашкавал, бяло сирене, салата от домати, останалите печени тиквички, маслини. И (поради липсата на люти чушки) шепа чесън. Поне тази нощ няма да се притеснявам от вампири. Къщата свети от чистота, отново благодарение на жена ми и сина ми. Вече се чувствам гузен, все едно съм на хотел....

Две чаши червено вино и бях готов за сън. Да видим кога ли ще се събудя - не си навих часовника, но гарантирам, че ще е по тъмно.

Ден 138: Още няколко дни зор остават

Този път се събудих в три и половина. Още няколко дни и ще си отспя. Към четири и нещо почнах работа. Този път се организирах и си спретнах сандвичи

По обяд изядох една прясна и вряла пилешка чорба. Много добре ми дойде.

Вечерта решихме с жена ми да опържим тиквички за гарнитура. Включих фритюрника на балкона и почти мигновено щепселът даде на късо. Страхотен бумтеж. Изкарах си акъла. Та всъщност се получи по-добре - опекохме ги на вентилатор във фурната.
Към кашкавала добавих и парче сирене - не съм хапвал отдавна.

Тази вечер намерих сили да поприказваме малко и да се видим по семейно. Но все пак в седем и нещо прегърнах възглавницата. Пак ще ставам рано.

Ден 137: Паниране с ленено брашно

Вече не знам на кой свят се намирам. Събудих се в четири. В четири и половина заседнах пред лаптопа. Нямам настроение за нищо, всичко ми е в цигарена мъгла и кафеен тремор. В осем и нещо омятах една мекица.

За обяд намерих дупка да отскоча за една пилешка супа. Малко ми се проясни главата, но за кратко.

В пет и нещо вече бях напълно блокирал. И се прибрах да поготвя. Разсейва ме. От онова проучване за брашна за паниране ми остана факта, че лененото брашно съдържа повече протеин, отколкото въглехидрати. За това ви представям паниран кашкавал с ленено брашно:

Първо цвета - брашното е сиво-кафяво. След съвсем кратко пържене изглежда овъглено, но всъщност не е. Второ - вкуса - лененото брашно придава една леко горчива нотка на кашкавала. Интересен вкус е, пак ще панирам с него, но на по-ниска температура.

Анестезията тази вечер бе мастика. Наздраве на всички, поздрав най-сърдечен за Галя :). Тя си знае :)

Ден 136: Събудих се в два

Събудих с в два. Гоня срокове, та въобще не се помаях и си забърках едно силно кафе. Към три вече бях потънал в работа. За закуска се сетих чак към девет, когато бях вече на работа. Взех си мекица.

На обяд отидох за супа. Не ми се спи, но вече бях започнал да се уморявам. Следобед продължих с пълни сили.

За вечеря ме чакаха кюфтетата.

Бързи салати, лютите чушлета и разбира се една голяма ракия. Толкова съм уморен, че в осем вече бях под завивките. Напоследък малко време прекарвам със семейството си и това ми липсва. Скоро ще приключа със зора и ще наваксам.

Ден 135: Голяма буря, голямо нещо

Дявол да го вземе, пак съм на работа. Нямах време да се занимавам със закуска вкъщи, мекичарницата до офиса работи. Пресни, мазни, горещи мекици, строени като войници. Възхитително. Ометох една.

По обяд се задоволих с едно шкембе. По празниците явно асортиментът е ограничен.

Прибрах се след обяд. Просто не бях продуктивен и нямаше смисъл да натискам стола на работа. Голямата буря ме завари вкъщи. Спасих градинката - усетих се навреме да сваля цветята и зеленчуците по пода на балкона. Само ги пообрули вятъра.

Вечерта откликнах на желанията на домочадието и изпържих кюфтета. Ще излъжа, ако кажа, че не ми се ядяха.

Много бях уморен. Хапнах и хайде в кревата. Въобще не си спомням как съм заспал.

Ден 134: Експерименти за вечеря

Лоша работа, свърши лютото. Ще трябва да купя ново кило чушлета. Та за това и сандвичите ми бяха сладки тази сутрин

Отново съм на работа. Това никак не ме радва, но няма какво да се прави... Още повече се вкиснах, като се сетих, че вкъщи има чорба от език, а аз трябваше да се задоволя с едно шкембе. Карай да върви, все някак ще гледам да се уредя с чорбата...

Вечерта се прибрах абсолютно грогясал. Сипах си една голама ракия и отидох на балкона да нагледам градинката. Лелеее, доматите са минали един метър, навързали са поне десетина домата. Краставиците връзват една след друга, а най-голямата до седмица ще е за бране.

Взех на балкона и книгата, която чета. Приятно е да си пийваш и пушиш на слънчице, докато четеш увлекателен роман. Мярнах, че има фъстъци и леблебия и ми хрумна изведнъж, че може да се получи интересна вечеря с ядки.

Шепа фъстъци и шепа леблебия, голяма ракия и чаша вино - това ми бе вечерята. Заспах към седем - ще ставам в четири... Ех, да свършва тоя зор...

Ден 133: Рецепта за свинско с топено сирене и гъби (малко на ръба на позволеното е)

Просто не мога, ако има пукани люти чушлета, да не си направя сандвичи с тях. Умирам си за люто :)

Няма празник, няма делник, аз продължавам да съм си на работа. И така, отидох, направих си една кана кафета и се зарових в проблемите си. Към обяд ми пристърга и с леко недоверие се отправих към кръчмето. Я, имало и други луди да работят като мен :). Е, асортиментът е ограничен - шкембе. Нищо, много обичам.

Вечерта моите хора ме подбраха от работа и ме навиха да им сготвя свинско с топено сирене и гъби (рецептата). Отделих киселите краставички настрани, че да не ги ям, направих си салата от домати и прибавих люти чушлета.

Ракията е свършила, та изпих три чаши червено вино. Много ходи на тази манджа :)

Свинско с топено сирене и гъби

1 кг шарено свинско месо
1/2 кг гъби
200 гр топено сирене (с масленост над 60%)
1 буркан кисели краставици (НЕ СА РАЗДЕЛНИ, ДА НЕ СЕ ЯДАТ)
2 резена краве масло

Месото се нарязва на парчета и се слага на дъното на голям глинен гювеч (става и в йенска купа с капак, но после се чисти много трудно). Върху нето се редят нарязаните на едро гъби, объркани с нарязаните на кръгчета краставички. Най-отгоре се слага топеното сирене, нарязано на парченца. Върху него се слагат резените краве масло. Похлюпва се с капака. Пече се 3 часа на 200 градуса. Час и половина след започване на печенето се открехва и се разбърква хубаво с дървена лъжица и се похлюпва отново.

Ден 132: Люто, по-люто, най-люто

Има пукани люти чушлета. Неустоимо! Веднага си спретнах люти сандвичи

Трябваше да ходя на работа, та още със закуската "запалих" мотора :). Събота е ден за чистене у нас, но понеже няма да съм вкъщи, кръста го носиха жена ми и синът ми. Да са ми живи и здрави, ще им се реванширам.

На обяд ометох една люта пилешка чорба в кръчмето. Много гореща и много вкусна.

За вечеря - последната порция пиле по ловджийски. Или по-точно казано много люто пиле по ловджийски - сипах си 5-6 чушлета и салата от домати и зелен лук.

Анестезия - голяма ракия. Приспивателно - голяма умора. Утре пак съм на работа, а и ще ставам по-рано, че да насмогна.

Ден 131: Без изненади днес

Общо взето денят се случи подобен на вчерашния. Закуската бе мекица. Майсторката е в почивка, та нямаше от овъртяните, приличащи на гевреци мекици, а от стандартните, кръгли. Все са вкусни.

За обяд - пилешка супа. Без изненади :)

А вечерта - пиле по ловджийски. Приятната изненада и разнообразието дойде от гарнитурата. Купих половин килограм люти чушлета и ги напукахме и овкусихме както си трябва - с чесън, копър, олио, оцет, малко захар и сол.

Надпреварвахме се със сина ми, кой ще изяде повече люто. Въпреки че загуби, детето се справя повече от брилянтно :) На тати огнедишащото змейче :)

Ден 130: Рецепта за пиле по ловджийски

Тази сутрин ми се ядяха мекици. Речено - сторено, купих си една гореща вкусотия от мекичарницата до работа. Правят ги много пухкави отвътре и хрупкави отвън - вълшебство.

За обяд отскочих за чорба. Имаха пилешка - с много люто ме засити превъзходно.

Вечерта жена ми е сготвила пиле по ловджийски - рецептата. Много приятна манджа с неповторим вкус. Направих си салата към горното бутче.

Добавих няколко люти чушлета и една голяма ракия (последвана от чаша вино). Много съм уморен напоследък и си легнах още в седем и половина. Спомням си само, че си мислех, че ще заспя трудно... вятър :)

Пиле по ловджийски

1 - 1,5 кг пилешки бутчета
2 консерви домати на кубчета
4-5 големи глави лук
индийско орехче
3-4 зърна бахар
червен пипер
чер пипер
олио
1/2 връзка магданоз

Бутчетата се намазват с олио (може и с краве масло), червения и черния пипер, и настърганото индийско орехче. В голяма тава се изсипват доматите и се объркват с нарязания на полумесеци лук. Бутчетата се редят в сместа, като се оставят наполовина открити. Залива се лек с олио и се добавят зърната бахар. Пече се в фурна на 200 градуса до като месото започне да се отделя лесно. Бутчетата се обръщат и се пекат още десетина минути до загар. Поръсва се с прясно нарязан магданоз.

Ден 129: Рецепта за супер вкусен, много бърз зелен боб

Закуската е ясна - още със събуждането си поисках сандвичи. Имам и още малко хляб Слънце

На обяд - веднага в кръчмата. Пилешка супа отново, нямаше чорби. Това не ми пречи, много ми харесва и така.

За вечеря, жена ми предложи една доста бърза манджа - зелен боб. Наистина се прави светкавично - има, няма за десет минути. Ето как - зелен боб, рецептата.

Изключително вкусно нещо, мога да го хапвам всеки ден. Перфектно се комбинира с ракийка (като мезе) и с вино (като основно). Наздраве :)

Супер лесен зелен боб

3 буркана консерва кръгъл зелен боб
1 домат
1 глава лук
1 морков
1/2 връзка магданоз
1/2 връзка копър
3-4 скилидки чесън
2-3 стръка зелен лук
1-2 стръка зелен чесън
1 с.л. брашно
1/2 с.л. червен пипер

В малко олио се задушават нарязаните на ситно лук и морков. Когато са готови се добавят нарязаните зелен лук и чесън. Дозадушава се около минута и се добавят нарязаните на филийки скилидки чесън. Задушават се около 10 секунди и тенджерата се сваля от огъня. Добавят се червения пипер и брашното. Сместа се обърква и се добавят предварително оцедените консерви боб. Долива се чаша, чаша и половина вода и се добавя нарязания на дребни кубчета домат. Тенджерата се връща на огъня и се оставя да къкри 5 минути. Сваля се от огъня и се добавят ситно нарязаните магданоз и копър.

Ден 128: Нормален ден :)

Успах се. След сутрешната неразбория и развозване, седнах на спокойствие да изям една мекица. Денят се очертаваше напрегнат, та след бързото разглеждане на новинарските сайтове се захванах с работата.

На обяд отскочих за една чорба. Е, днешният ми късмет е пилешка супа. Много гореща и много люта както винаги.

За вечеря - риба. Този път в Метро имаше охладена и очистена скумрия. Направо мяташ на скарата. Така и направих. Сигурно съм удавил половината квартал, че превъзходно цвърчеше и миришеше.

Приятно се събрахме да вечеряме. В смях и закачки, с чаша вино в ръка, се нахранихме, окъпани от червеното залязващо слънце. Хубава вечер се получи :)

Ден 127: Много вкусна вечеря си спретнах

Започнах деня със сандвичи. Въпреки, че бързах, намерих време да ги спретна:

Напрегнато ми бе от сутринта, та когато отворих лаптопа, потънах набързо в работата.

Към обяд не ми се ходеше никъде и изядох предварително приготвената ябълка. Хубаво е да си подготвен :)

За вечеря спретнах ориз по идея на Неда:

Сварен кафяв ориз, оцеден, гарниран с нарязани на дребно домат, зелена чушка, маслини, два стръка зелен чесън и стрък зелен лук. Превъзходно се получи. И е много засищащо. Две чаши вино и приятни разговори по време на вечерята допълниха доброто ми настроение.

Ден 126: Прегрешение на вечеря

За днес бяхме запланували пикник с приятели. Но времето ни изненада неприятно, а и приятелите ни се обадиха, че на мъжа е изкочила нощна смяна. Нищо, друг път ще се ходи на риба с огън, шишчета и бира.
Та започнах деня със сандвичи.

Хляб Слънце, жълтък, домат и няколко маслинки. Превъзходна вкусотия.

За обяд силно подлютена и вряща супа

Следобедът ми се губи - полегнах за малко с книга в ръка. Та се събудих в пет. А в кухнята ме чакаше изненада. На плота бяха наредени пакет брашно, куп яйца, прясно мляко, тенджера и голямата дървена лъжица. Бързо схващам намеци - на моите любимци им се ядат палачинки. Явно ще се прегрешава днес. След три часа бях готов. Провъзгласен бях за пореден път за Цар на палачинките.
И изядох пет. Все неразделни. Лошо няма от време на време, нали :)

Ден 125: Малък гаф със супата

Неприятна ситуация сутринта - нямаше хляб. Някой е папал през нощта явно... Бърза инвентаризация на наличните продукти и закуската бе готова - великденски яйца със зеленчуци

Денят е работен, но аз бях вкъщи. Ще шетаме съботно, ще готвим и евентуално ще си починем след обяд. Чистенето мина бързо, започнахме да готвим. Малката си поръча пиле каша, големия - мусака, аз - пилешка супа. Двамата с жена ми, един през друг, намятахме манджите. С един малък гаф - в супата се оказа шепа фиде...

За компенсация не я застроих - получи се вкусна пилешка чорба.

Вечерта ме чакаше кашкавал. Щедра салата с зелен лук и чесън, една малка ракия и три чаши вино.

Изобщо много вкусно и приятно.

Ден 124: Открих брашно за паниране съобразно разделното хранене

Събудих се в пет! Нещата влизат почти в нормалното си русло. Напрегнат ден ме чака, изпих си кафето нервно. След като пристигнах на работа, отскочих за мекица. Отворили са клон на любимата ми мекичарница на 50 метра от работа. Прекрасно.

Към обяд отскочих за чорба. Имаше агнешка курбан чорба. Много вкусна. Заситих се прекрасно до вечеря.

След въпрос в групата и разговор с Неда се мотивирах да търся начин за панировка съгласно разделното хранене. Първоначално се насочих към карфиола - нали от него е възможно да се направи тесто. Колкото и рецепти да откривах, никъде не се обясняваше как да се направи карфиолено брашно, което после да послужи за панировката. Реших все пак да купя една глава и да експериментирам. Първо да го смеля в блендера. После да го изцедя с марля. Накрая да го изсуша във фурната.

Ами нищо не стана. Просто не намерих карфиол... Разочарован купих кашкавал за паниране и се хванах да го правя само с жълтъци. Тъкмо го изпържих и почиствах кухненския плот, когато погледа ми се спря върху буркана с елда. Глупак съм! Как не се сетих - перфектното брашно за паниране. Трябва само да се смели в машинката за мелене на кафе и воала, ето го брашно, което може да се ползва за панирене! Следващия път няма да се чудя.

Та ето и вечерята ми

Пържени тиквички, салата от настъргана краставица и кашкавал пане (само с жълтъци). Вкусно!

Ден 123: Имам напредък със събуждането

Имам подобрение със събуждането. Не се събудих в два, а в три и половина. Това не бяха ли проблеми, които започват след 80? Усмихнах се при мисълта, че ако сложа един памперс и си уредя следобедна дрямка, веднага ще ме приемат за член в пенсионерския клуб отсреща. Така де, с радост ще ме прегърнат - ще им падне средната възраст от 80 на 79,8 години... Да са живи и здрави, и да прощават, че ги кодоша :)

Използвах времето до трети петли за размишления. Подредих си задачите за работния ден и се наслаждавах на събуждането на природата. След развозването на домочадието си купих една превъзходна мекица. Голям кеф.

Но обяд окъснях в кръчмето и бяха омели всички чорби и супи. С изключение на шкембето. Лошо няма, здраво овкусено с много чесън, оцет и люто - много добре ми дойде. Така е организиран офиса, че няма как да ме надушат, пък и няма да се целувам с никого на работа :)

Вечерта ревизирах остатъците в хладилника. Има застояла се скара. Ами добре ми е дошла. Сипах си я всичката заедно със салата от настъргана краставица и патладжан.

Сипах си една малка ракия, последвана от две чаши червено вино. Явно съм се надценил, не изядох кюфтето. Оставих го, но по-добре така отколкото да преяждам.

Ден 122: Биологичният ми часовник е за ремонт

Какво да кажа, първите два дни на седмицата бяха толкова емоционални, че съвсем ми се обърка съня. Нали си легнах съм шест и половина, ококорих се в два. И няма заспиване, въртях се, въртях се, та ми писна и станах. Опънах се пред телевизора в хола и се предадох на нощните сериали по нешънъл и дискавъри. Поне нямат реклами.

Към седем и нещо си спретнах закуска.

По обяд ометох една ябълка. Нещо не ми се ходеше за супа - още бях леко нервен.

Вечерта си направих прекрасна чиния с пържени кюфтета, патладжан и салата от настъргана краставица.

Успях да намеря последната серия на Игра на тронове и с наслада я изгледахме с жена ми. Хайде в кревата - заспах на мига. Да видим кога ли ще се събудя...

Ден 121: Без снимки днес

Изключително емоционален ден ми предстоеше. Напрегнат бях още със ставането. Към два имах нарочена много важна работна среща и не можех да си намеря място от нерви. Набързо закусих мекица и се зарових в компютъра да се подготвям.

В два бях на мястото. Като мъгла ми мина час и малко. После стоях поне половин час в колата пушейки, ей така да се поокопитя.

Опитах се да поработя малко след това, но не ми спореше нищо. За това се прибрах и се отдадох на готвене. Пържени кюфтета, тиквички и патладжан. Към шест бях готов. Сипах си една ракия. След десет минути почнах да заспивам на стола. Реших, че няма смисъл да се насилвам - изядох едно кюфте на крак, пожелах лека нощ на любимите си хора и се отправих към спалнята. Помня само, че помирисах възглавницата...

Та така, ден без снимки се оказа днес.

Ден 120: Месец на сантиметрите

Кога минаха четири месеца и аз не разбрах. Това е страшно много време, хора се запознават, женят и забременяват за толкова време. Супер!
Този месец е под знака на сантиметъра. Не съм свалил толкова килограми, колкото съм спихнал на сантиметри.

Равносметката:
В началото: 135 кг
Тегло днес: 111,6 кг
Отслабване: 23,4 кг
На ден съм отслабвал по 0,195 кг
На час съм отслабвал по 0,00325 кг

През първия месец съм смъкнал 11,2 кг, през втория - 6,1 кг, през третия - 4,1 кг, през четвъртия 2 кг.

Като се има предвид, че напълнях толкова много за 4-5 години, ми се струва арогантно да искам от тялото ми да се справи с килата за четири месеца. Предвид, че се чувствам прекрасно с разделното хранене, нямам въобще намерение да го променям, та ще чакам колкото и да е необходимо да сваля излишното.

Сутринта папагалът изглеждаше много болен. Направо на умирачка. Настръхнал, свит, треперещ на дъното на клетката. И с разтройство. Горкото пиле не протестира, когато го хванах да го прегледам. Смених му водата, сложих му нова храна и го оставих на съдбата. Но стоях неотлъчно до него докато тръгнем за работа. Ако устиска до вечерта, ще го бъде... Но както го гледам колко е зле... Подготвих психически децата. Тъжна работа.

Закусих мекица. Днес имам важно събитие и ми е свито под лъжичката. Подготвях се до обяд и отидох. Въобще не ми беше до храна. Към четири приключих (с успех!) и вече беше късно да правя каквото и да било по въпроса с храната.

Вечерта като се прибрах - радост в къщи. Пилето чурулика, лети и подскача, сякаш нищо те е било. Децата ми се накараха едно хубаво, че съм им изкарал акъла. Но всички бяхме щастливи.
Вечерях скара. С богата салата.

Ракията е свършила, та си сипах един бърбън преди вечеря. А с нея - две чаши вино. Толкова бях уморен, че си легнах направо. И изпуснах новия епизод на Игри на тронове. Нищо, ще намеря от къде да си го дръпна.

Ден 119: Почивка, тишина и спокойствие

Ден за почивка. Събудих се свеж. Веднага след кафето и сутрешния тоалет си спретнах закуска

Много отдавна не съм ял сирена, та ми дойдоха таман. Много вкусно.

За обяд си сипах от боба. Май само жена ми яде крем супата...

Много вкусен, горещ и лют.

След обяд се отдадох на четене на книга на балкона. Времето е страхотно, гледката е невероятна - страхотни облаци се гонят над Румъния.

Силно бях раздвоен между четивото и облачното представление. Сипах си една малка ракия и с шепа фъстъци и няколко цигари наблюдавах залеза.

За вечеря изядох последната порция крилца.

Много вкусно нещо, а и салатата ги допълваше превъзходно.

Ден 118: Ден за чистене, шетане и любими занимания

Днес е събота - ден за чистене на кочината. Добре, че сме двама и си разпределяме работата. Иначе е много по-тегаво. Преди да започна си направих сандвичи.

Изобилието от сварени яйца е добре дошло - сандвичите са несравнимо по-вкусни, когато имат и жълтък.

За обяд има крем супа. Никак не ме влече. Миризмата ѝ направо ме отказва да я ям. За това си сипах чиния боб.

Много богат и плътен. Подлютих го както аз си знам.

Вече приключихме чистенето и всеки се отдаде на любимите си занимания. Аз се зарових в растенията на балкона - пресаждах, култучих, връзвах, наглеждах. Много успокоително ми действа. И ми радва очите.

За вечеря имам много неща - боб, скара и крилца по китайски. Не се зачудих нито за миг, какво да бъде. Направих си салата от домати, чушки и краставици и с наслада се нахвърлих върху крилцата.

Малка ракия, последните две чаши бяло вино и много настроение.

Ден 117: Отново работя по празниците

Уви, днес се събудих вкиснат - ще съм на работа. Няма как, ще трябва да се мобилизирам и да изтикам деня. Ще почивам утре. Направих си сандвичи с жълтък, краставици и маслини.

Този път са с краве масло и това въобще не им пречи да са превъзходни.

За обяд отскочих за една чорба. Загледах се в шкембе чорбата, но си поръчах пилешка. Не ми се е дояло много, та за това го пропуснах.

Вечерта се прибрах с приповдигнато настроение. Не само си свърших работата, но и жена ми си е починала, та ще бъде приятна вечерта. Още с влизането вкъщи ме лъхна невероятно апетитната миризма на крилцата по китайски (рецептата).

Чашка ракия, две вино и много приятни разговори до тъмно. Утре ще се забавлявам с градинката, след като изчистим. Чакам с нетърпение.

Ден 116: Няма нищо по-хубаво от окъпана пролет

Събудих се от дъжда. Обожавам да се будя от шума на природата. След кратък преглед на градинката на балкона си направих сутрешното кафе. Миризмата на влага и зелено ми отвориха апетит за сандвичи.

Прекрасни, с един жълтък, краставици и маслини.

Към обяд, потънал в работа имах време само за една ябълка. Поне беше голяма.

Прибрах се изгладнял и уморен. Жена ми също не е имала възможност да се прибере по-рано и да сготви нещо, та ще трябва да спретнем нещо набързо. И какво по бързо от една скара? Веднага метнах едни кебапчета. Втори на ред бяха кюфтета от агнешка и телешка кайма, овкусени със зелен лук и червена чушка. Приказно. Много ми беше приятно да стоя на балкона, докато скарата цвърчи. След дъжд въздуха е наситен с толкова прекрасни аромати. И е така свежо зелено всичко...

Богата салата от домати и люти чушлета. Две чаши бяло вино и много настроение. Животът е хубав :)

Ден 115: Рецепта за пролетната супа

Сутринта се успах и излетях от къщи на пожар. Задоволих се с мекица, макар, че ми се хапваха сандвичи за разнообразие.

Към обяд отскочих за една чорба. Този път агнешка (нали ѝ е сезона). Беше по нова рецепта с нещо странно бяло плуващо на парцали. Така и не разбрах какво беше, а и забравих да попитам. Въпреки това беше много вкусна.

Вечерта решихме да си направим "фалшиви" пържени картофи. Това са пресни картофи, нарязани на малки парчета, оваляни в олио, поръсени със сол и малки парченца краве масло, запечени до почервеняване в силно сгорещена фурна. Стават страхотни.

Сега имаме бяло вино вкъщи, та си сипах от него. Докато чаках картофите да се опекат, изпих една малка ракия и си лафих с жена ми. Някой ме пита за рецептата ѝ за пролетна супа. Заповядайте.