Ден 120: Месец на сантиметрите

Кога минаха четири месеца и аз не разбрах. Това е страшно много време, хора се запознават, женят и забременяват за толкова време. Супер!
Този месец е под знака на сантиметъра. Не съм свалил толкова килограми, колкото съм спихнал на сантиметри.

Равносметката:
В началото: 135 кг
Тегло днес: 111,6 кг
Отслабване: 23,4 кг
На ден съм отслабвал по 0,195 кг
На час съм отслабвал по 0,00325 кг

През първия месец съм смъкнал 11,2 кг, през втория - 6,1 кг, през третия - 4,1 кг, през четвъртия 2 кг.

Като се има предвид, че напълнях толкова много за 4-5 години, ми се струва арогантно да искам от тялото ми да се справи с килата за четири месеца. Предвид, че се чувствам прекрасно с разделното хранене, нямам въобще намерение да го променям, та ще чакам колкото и да е необходимо да сваля излишното.

Сутринта папагалът изглеждаше много болен. Направо на умирачка. Настръхнал, свит, треперещ на дъното на клетката. И с разтройство. Горкото пиле не протестира, когато го хванах да го прегледам. Смених му водата, сложих му нова храна и го оставих на съдбата. Но стоях неотлъчно до него докато тръгнем за работа. Ако устиска до вечерта, ще го бъде... Но както го гледам колко е зле... Подготвих психически децата. Тъжна работа.

Закусих мекица. Днес имам важно събитие и ми е свито под лъжичката. Подготвях се до обяд и отидох. Въобще не ми беше до храна. Към четири приключих (с успех!) и вече беше късно да правя каквото и да било по въпроса с храната.

Вечерта като се прибрах - радост в къщи. Пилето чурулика, лети и подскача, сякаш нищо те е било. Децата ми се накараха едно хубаво, че съм им изкарал акъла. Но всички бяхме щастливи.
Вечерях скара. С богата салата.

Ракията е свършила, та си сипах един бърбън преди вечеря. А с нея - две чаши вино. Толкова бях уморен, че си легнах направо. И изпуснах новия епизод на Игри на тронове. Нищо, ще намеря от къде да си го дръпна.