Ден 124: Открих брашно за паниране съобразно разделното хранене

Събудих се в пет! Нещата влизат почти в нормалното си русло. Напрегнат ден ме чака, изпих си кафето нервно. След като пристигнах на работа, отскочих за мекица. Отворили са клон на любимата ми мекичарница на 50 метра от работа. Прекрасно.

Към обяд отскочих за чорба. Имаше агнешка курбан чорба. Много вкусна. Заситих се прекрасно до вечеря.

След въпрос в групата и разговор с Неда се мотивирах да търся начин за панировка съгласно разделното хранене. Първоначално се насочих към карфиола - нали от него е възможно да се направи тесто. Колкото и рецепти да откривах, никъде не се обясняваше как да се направи карфиолено брашно, което после да послужи за панировката. Реших все пак да купя една глава и да експериментирам. Първо да го смеля в блендера. После да го изцедя с марля. Накрая да го изсуша във фурната.

Ами нищо не стана. Просто не намерих карфиол... Разочарован купих кашкавал за паниране и се хванах да го правя само с жълтъци. Тъкмо го изпържих и почиствах кухненския плот, когато погледа ми се спря върху буркана с елда. Глупак съм! Как не се сетих - перфектното брашно за паниране. Трябва само да се смели в машинката за мелене на кафе и воала, ето го брашно, което може да се ползва за панирене! Следващия път няма да се чудя.

Та ето и вечерята ми

Пържени тиквички, салата от настъргана краставица и кашкавал пане (само с жълтъци). Вкусно!