Ден 171 и 172: Получих обаждане за нова работа

Мъгла. Така се чувствах през изминалите два дни. От повече от десет месеца се подготвям за нова работа. То не бяха изпити и учене, учене и изпити. Свързаха се с мен във вторник вечерта за среща за резултатите. Да съм при тях в петък. Не знам как изкарах тия два дни. Къде съм снимал, къде забравях, бях тотално неадекватен.

Но да си припомня. Сряда сутринта не закусих. Още със ставането си, усещах стомаха си свит на топка. Двеста пъти до обяд препрочитах изпратеното ми съобщение. Към обяд отскочих за една супа. Пилешка. Много люта.

Вечерта, като се прибрах, отново бях загубил апетит. Сипах си една студена ракия и подхванах едни кайсии. След още две малки вече бях изял кило плодове. Интересна вечеря, мислех, че посред нощ ще се събудя овълчал - нищо подобно - спах като заклан. Е, не сънувах весели неща...

В четвъртък нервите ми бяха съвсем опънати. Зачудих се как ли ще съм в петък. Закусих сандвичи - краве масло, краставици, маслини и копър. Въобще не им усещах вкуса.
На обяд се прибрах вкъщи - нищо не можех да правя на работа. Казах, че не се чувствам добре и се изнизах. Излапах една порция супа тиквички.

И се опитах да подремна. Поне вечерта да гледам един мач...

За вечеря изпържих кюфтета. Набързо си спретнах една порция.

Настаних се пред телевизора и изгледах срещата. Едвам заспах, толкова нервен бях.

ПП. Всичко мина успешно - грабнах я работата! Започвам другия месец.

Ден 170: Как се разведох с дюнерите

Налегнали са ме мисли за промяна на режима. Все още задържам килата, не качвам, но и не смъквам. За това ще трябва да променя режима. Ще видим кой кого ще надвие накрая :) Аз не се давам, значи да му мислят килцата :) Тези дни ще реша какво да правя.

Иначе денят започна забързано. Успах се, а това води до малък хаос вкъщи. Набързо изядох три филийки с масло и краставица и хукнах към работа.

На обяд прегреших страшно - имах работа из града и минах покрай любимата ми преди половин година дюнерджийница. Имам се за професионален дюнерджия. Не такъв, който ги прави, а такъв, който ги яде. Навремето бях обиколил всички знайни и незнайни (а някои и откровени дупки) местенца, където правят дюнери, с цел да открия най-добрия в града. След като набелязах фаворита, му станах редовен клиент. И периодично навестявах конкуренцията - тъй де, можеше и да ме изненадат с нещо.
Та минавам покрай заведението и си викам, що да не изям един - тъкмо да видим как ще ми понесе. Получи се много интересен експеримент - ще го систематизирам набързо:
1. Миризмата. Преди ми беше любима. Сега усетих тежък дъх на прегоряло олио, изгорено месо и потта на майстора.
2. Зеленчуците. Напоследък развих много добра преценка за свежест и вкус на зеленчуците. Въпросните бяха а) стари; б)от възможно най-евтин вид; следователно в)напълно пластмасови и безвкусни.
3. Чесновия сос. От любим преди, днес се е превърнал в лепкава каша нишесте с дъх на развален чесън.
4. Месото. Варира от прегоряло до сурово. Не останах очарован.
5. Общия вкус. Очаквах повече. Пазех толкова приятни спомени, а действителността беше жестока - просто не ми хареса. Мазно и течно със хляб. С кофти остатъчен вкус.
6. Два часа след това. Още ми тежеше като оловна буца във стомаха.
Заключението - разделното хранене променя не само отношението ни към храната, но и начина по който я усещаме и поемаме. Надали скоро ще ям подобно нещо.

А за вечеря - изненада. Жена ми е направила нейните невероятни крилца по китайски (рецептата). Превъзходно!

Набързо зеленчуци и една ледено студена малка водка. После продължих на бяло вино. Мъъъничко се надявах да остане поне една порция за утре, но не би - ометоха се всичките. Няма прост народ :)

Ден 169: Официално - нов последовател... Ти пък да видиш!

Официално имам нов последовател в лицето на жена ми :) След като проследи целия ми път до тук, подкрепяше ме във всичко, но и отказваше категорично да ме последва, изведнъж се реши. И вече седмица и малко пробва. И обяви режима за прекрасен! И ще го следваме заедно. Много съм щастлив :)

Та началото на деня отзнаменувах с обичайното - сандвичи

Краставици, копър и маслини - прекрасна комбинация.

На обяд отскочих за едно шкембе - много ми се прияде.

Вечерята ми бе необичайна. Хладилникът е празен - нямахме време за пазаруване. След кратка инвентаризация решихме - нещо с яйца ще да е. Другите си направиха кой бъркани, кой на очи, а аз се развихрих. Отделих три жълтъка. Запържих зелен лук, стар лук и една зелена чушка. Добавих жълтъците и когато бяха готови - изсипах всички стари парченца сиренца и кашкавали, които са изостанали и изсъхнали - цяла шепа. Леко разбърках да почнат да се разтапят и воала - вечерята ми е готова

Много обичам такива бъркочи. Пък и си вървят и с винце и с ракия. А, забравих - преди вечеря всички заедно се насладихме на първите два домата от градинката на балкона - вълшебни на вкус и аромат се оказаха! Утре ще късам пак :)

Ден 168: Спокойна и приятна неделя

Почивка. Спах до десет. Като се събудих трябваше да реша дали да ям или не. Избрах да пропусна. Разходих се да понапазарувам и се прибрах да почивам.

За обяд - супа тиквички.

С две чаши студено бяло вино - идеална прелюдия към следобедна дрямка.

Събудих се тъкмо за мачовете. По едно време набързо нахвърлях в чинията си вечерята - скара, няколко черита и третинка краставица, собствено производство.

Малко водка, студено бяло вино и много футболни емоции - приятна неделя беше.

Супа тиквички

1 връзка зелен лук или 2 глави стар
1 връзка зелен чесън (ако е в сезон)
1/2 връзка джоджен
1/2 връзка магданоз
1/2 връзка копър
2 моркова
2-3 средно големи тиквички
300-400 гр. сирене

Морковите се задушават, добавят се и се запържват леко зеления лук и чесън. Добавя се вода и се оставя да заври. Добавят се нарязаните на кубчета тиквички. След 20-25 минути тиквичките трябва са се сварили добре. Застройва се с жълтъци. След като се свали от огъня се добавят натрошеното на дребни бучки сирене и нарязаните на ситно подправки.

Сиренови топчета

400 грама сирене
20-30 грама краве масло
подправки на вкус
микс от семена

Сиренето се разтрошава с вилица и се обърква с кравето масло. Ако ги обичате по-мазнички, може да добавите още масло. Може част от сиренето да се замени с извара - въпрос на вкус.
След като се обърка хубаво, с пръсти се оформят топчета, които се овалват в избраните подправи. Съхраняват се в хладилник, ако няма да ги консумирате веднага.

Ден 166 и 167: Шантав петък и работна събота

Продължават неразбориите с домашния ми интернет. Сега го подкарах, та бързам да пусна двата изминали дни.

Петъкът започна нормално, без да предвещава никакви изненади. Спретнах си сандвичи за закуска.

До обяд нещата вървяха спокойно, след това се забързаха много. Едвам успях да изям един таратор и трябваше да се изстрелям извън града. В жегата. С кола без климатик... Приказка. Поне се разрази една симпатична лятна буря, та малко се поразхлади... докато водата не започна да се изпарява от асфалта. Прибрах се изключително скапан. Вечерях на крак - две кебапчета и едно чери доматче и се настаних да гледам мач - мечти - заспал съм като пън.

Съботата вкъщи е обичайния ден за чистене. И тази не прави изключение. Само дето жена ми е в командировка и трябва да се справя сам. Не се оплаквам, въпреки, че не ми е много драго - имам да връщам чистенета, когато аз работих и не се включвах.

Първо обаче закусих сандвичи. Този път проявих малко творчество и се постарах да са и красиви.

Към обяд приключвах със задачите и сложих една супа тиквички. Армаган имаме от лелята на жена ми - едни зелени тиквички, големи колкото малки тикви. Реших (после жена ми не одобри) да ги сложа небелени - за разнообразие. На мен пък ми хареса много.

Толкова много ми хареса, че вечерях същото - супа от тиквички. Този път с водка и бяло вино. И дори успях да гледам цели два мача, преди да се отнеса.

Ден 165: Сирена за закуска, разхлаждащ обяд и много вкусна скара за вечеря

Сутринта ме обзе желанието за сирена. Веднага си подредих дъската.

Държат ми сито до обяд, а и много ги обичам.

Жегата стана непоносима още към десет, а към дванадесет направо не се дишаше дори и под климатика (държим един прозорец отворен, защото всички пушим). Само като си помислех за гореща супа и ми се отяждаше. Чудейки се какво да ям, отидох в кръчмето. И съвсем случайно се сетих - таратор. Студен и свеж - перфектен обяд.

Разхладен се върнах на работа. Към пет хукнах да пазарувам - вкъщи си поръчаха скара. Развихрих се на балкона и воала - перфектната вечеря

Сам си си месих и разточвах - не стават перфектни на вид, но са много по-вкусни (и по-малко солени) от готовите. Имаше и изстудено вино - чудна вечер се получи.

Ден 164: Страхотна рецепта за салатен боб с бекон

Жега от сутринта. Едвам се диша в шест, какво ли ще е през деня... Започнах с кафе, след него - сандвичи.

Днешните бяха без фантазия - нещо не си разчетох правилно времето и ги намятах набързо.

Към обяд отскочих за една пилешка супа. Този път не беше чак толкова вряла и я излапах светкавично.

Следобед се разрових из интернет да търся снимки на салатен боб и попаднах на страхотна идея - салатен зелен боб с бекон (рецептата). Хукнах да събирам продукти. Обърнах пазарчетата из града, но никъде нямаше от френския кръгъл боб. За това се задоволих с български жълт боб. Но го избрах бран млад, преди да направи бобчета.

Стана бързо - за по-малко от час. На вкус и аромат - превъзходно! С френските тръбички ще изглежда по-добре, дори ще става за предястие за гости. Много доволен останах.

Салатен зелен боб с бекон

1 кг зелен салатен боб
10-15 резена бекон (пушени свински гърди)
2 домата
1 глава лук
2 моркова
3 стръка зелен лук
5-6 скилидки чесън

Зеления боб се почиства и се потапя във вряща вода за 5-7 минути. След това се вади и се залива със студена вода, за да се спре процесът на готвене.

Тава с хартия за печене, с наредени един до друг резени бекон, се поставя в загрята на 200 градуса фурна за около 5-6 минути, колкото резените бекон леко да започнат да покафеняват. Повтаря се докато се изпече всичкия бекон.

В тиган с олио се задушават нарязаните на дребно лук и моркови. Посолява се на вкус. Добавят се ситно нарязаните домати и зелен лук. Бърка се леко, докато водата на доматите поизври. Когато е готово се сваля от огъня и се добавят нарязаните на ситно скилидки чесън.

Зеленият боб се събира на снопове и около него се увиват лентите бекон. Закрепват се с клечки за зъби. Редят се в тава и се заливат със задушените зеленчуци. Пече се на 200 градуса за 20-25 минути.

Сервира се топло.

Ден 163: Един мързел ме е налегнал...

Да помързелувам. С тази мисъл в главата се събудих, да видим дали ще я осъществя. Закусих едни много интересни сандвичи - чер хляб (Слънце), домашна майонеза и щедра посипка от салата от настъргани пресни морков, целина и червено цвекло. Супер вкус, много ми хареса!

Обяда го пропуснах - твърде горещо ми беше да ходя където и да било. Пристъргваше ми, гасих огъня с кафета и скатавах от работата до колкото можех.

Вечерта ме мързеше да готвя, а жена ми се оплака, че вкъщи е твърде горещо за да готви и тя. За това - купих пилета на грил. Две, че да не мисля и следващия ден. Набързо салатка (ако така могат да се титолуват нарязани на бързо домати) и хопала - прекрасна порция

Успях да гледам мачовете от седем. С няколко чаши силно изстудено бяло винце. Доволно разхладително в жегата.

Ден 162: Проспивам го това европейско...

Картата на фотоапарата остана вкъщи, за това ще слагам стари снимки, но не е беда - няма нови манджи този ден.

Вече се диша по-леко и сутринта не бе лепкава. Като си изпих кафето си спретнах сандвичи - с последните люти чушлета и маргарин.

Към обяд се отправих за чорба. Прияде ми се шкембе. Отново бе твърде горещо, а и го подлютих здравата, та фитках над паницата поне двадесет минути. И въпреки климатика излязох от заведението по-потен, отколкото влязох.

За вечеря - малка порция от манджата с патладжан, кайма, домати и чушки, и салата.

Имах голямото желание да остана буден до мача в десет, дори пих кафе към пет и половина, но уви - навикът взе надмощие и съм заспал пред телевизора още към девет... Не помня кой ме е вдигнал и как ме е изпратил в спалнята...

Ден 161: Посрещаме гости на вечеря

Сутринта си спретнах сандвичи

Купих 80% ръжен хляб на каменна пещ. Много вкусен се оказа, пак ще си вземам. А с лютото как си върви - приказка.

Ще посрещаме гости на вечеря, та трябваше да пазаруваме. Два часа ни отне, опържихме се като пилета на грил. Прибрахме се с изплезени езици и веднага минахме през банята. От цялата работа аз загубих всякакъв апетит. Глътнах една чаша студено бяло вино и дремнах до към четири.

Решихме да е вечеря с рибни дарове - опържих пъстърва, жена ми направи най-разнообразни предястия с черен, червен и разбит хайвер, сьомга, свежа салата с чери домати, а за гарнитура - задушени броколи и брюкселско зеле, както и салата от сурово настъргани червено цвекло, моркови и целина.
Получи се страхотна вечеря, лафихме си до среднощите. Разбира се, придържах се максимално към режима, но все пак си откраднах няколко сандвича със сьомгата - неустоими ми бяха :)

Ден 160: Съботен температурен рекорд

Ако денят се познава по сутринта, то ме чака мокър ден - събудих се лепнещ от пот. Веднага минах през душа, но облекчението трая твърде кратко. След кафето си спретнах сандвичи.

От лютото се изпотих отново, но примирено останах да си намирисвам - ще чистим, та ще се изкъпя след това.

На обяд, освежен от поредния душ и свършил със задачите, седнах да обядвам. От онази превъзходна манджа, която една не ми докара топлинен удар в петък.

Приказна храна - много вкусна, яде се и студена. Изкуших се дори да си сипя допълнително, но се спрях о време...

За вечеря не ми се ядеше нищо тежко, та седнах да си мезя за мача

Всякак ми вървят тия сирена и това си е! Пих съвсем малко алкохол, че след всяка глътка веднага почвах да се потя. След поредния душ - хоп в леглото - утре посрещаме гости, та исках да се наспя за неделния щурм.

Ден 159: Едвам се диша от жега

Жега. Още със събуждането си усетих, колко лепкав и душен е въздухът. Направих си сандвичи с последното домашно кьопоолу и естествено люти чушки.

За обяд отскочих за чорба. Имаха агнешка, точно тази, която обичам най-много. Поръчах, донесоха ми я и се почна едно сърбане... Навън бе поне 40 градуса, а от супата се виеше пара. А и бях попрекалил с чилито... Половин час ядох една шепа супа...

Прибрах се към три - четири и се хванах да сготвя една манджа, дето ми хвана окото - патладжан, чушки, домати и кайма на фурна.

Ей, спретнах я набързо, метнах я във фурната и се почна една жега - слънцето пекна във хола, а фурната вдигна 200. И аз като в сауна - през половин час ходя да се разхлаждам под душа и пак в потилнята. Едва дочаках да се изпече към седем, извадих я от фурната и я оставих да изстива - който иска да я яде - аз топла храна вече не искам - хапнах на крак две черни филийки с по една люта чушка и толкова. И алкохолът не вървеше - ужас...

Ден 158: Всё в порядке

Всичко тръгна както трябва. Събудих се прегладнял. Веднага си спретнах два сандвича с домашно кьопоолу и пукани люти чушки

Обожавам печен патладжан с чесън и майонеза!

За обяд си бях вкъщи. Напипах последната порция супа от тиквички и въобще не се поколебах

Щедро я подлютих.

За вечеря моите хора си поръчаха пържоли. Прекрасно, и на мен ми се хапват.

Със салата от домати и лично отгледана краставица, порцията ми бе превъзходна. С една голяма ракия и чаша бяло вино заседнах пред телевизора (което се случва изключително рядко) - мачът ми бе много интересен.

Дни 156 и 157: Пълна мъгла и стрес

Пълна мъгла. Така мога да опиша и двата изминали дни. Знаете, че напоследък ми е много натоварено, като напрежението се увеличаваше постоянно. Става въпрос, че се подготвям от десетина месеца за този ден (вчерашния). Имах среща от изключителна за мен важност. Напрежението бе огромно, стресът - непоносим. Спазвал съм режима на разделното хранене, но не съм снимал, нямах нито настроението, нито желанието да върша каквото и да е било друго, освен да се подготвям за предстоящото ми изпитание. Не съм гледал телевизия, не съм чел книги, дори не съм поливал градинката - ставах към 2-3 през нощта, лягах си в 6-7 вечерта.

Радостното е, че всичко мина благополучно, справих се с изпитанието и сега съм на седмото небе от облекчение. И вече чакам обаждане с позитивни новини (стискайте ми палци) :)

Вече снимам отново всичко и нещата най-накрая влизат в нормалното си русло.

Ден 155: Пак пропуснах последния мач

Хайде пак във въртележката на работната седмица. Старт на деня със сандвичи - люти, "надиплифорени" (според симпатичен коментар в групите) и срязани.

Вкусно!

За обяд бях вкъщи. Не пропуснах порция от супата тиквички

Подлютих си я здраво.

А за вечеря - боб. На гърне. С много люто, естествено :)

Малко алкохол и отново заспах преди да гледам последния мач... Явно така ще е...

Ден 154: Много приятен ден

Неделя е, ще чистим кочината. Набързо си спретнах люти сандвичи. Обзе ме идеята да си ги правя като купешки - нарязани и слепени.

Хляб Слънце, краве масло и пукани люти чушки. Превъзходно!

Към десет и нещо вече бяхме приключили с чистенето и се зарових в градинката. Вече може да се титулова градина - станала е истинска джунгла.

Към обяд си спретнах малка и симпатична порция кюфтета.

Съобразно плана - малко по-малки порции. Въпреки това се нахраних прилично. И порядъчно се подлютих :)

На вечеря реших да мезя с ракия и сирена за поредния вълнуващ мач. Спретнах си сиренови топчета - превъзходно нещо, вкусът на сиренето е толкова различен.

Хапка - глътка, хапка - глътка и Германия разгроми Украйна. Много приятна вечер се получи.

Ден 152 и ден 153: Двоен пост заради проблемите с нета

Петък, ден 152.
Петък, последен ден от седмицата. Не мога да скрия, че с нетърпение чаках да свърши работния маратон и да си почина малко. Днес започва европейското, а аз, въпреки умората си, искам да не проспя откриването.
За закуска си спретнах сандвичи. За последен път (съобразно плана ми) с майонеза.

Последната филийка чер хляб и една бял. Вкуснички се получиха.

На обяд отскочих до кръчмето за една чорба. Шкембе. Нямаше друго подходящо, та за това. Не се оплаквам.

Прибрах се по-рано с намерението да готвя за събота и неделя. Но се отказах - хладилникът е пълен с разни стари манджи и ако наготвя старите ще ги хвърляме. За това разпределихме на всекиго по нещо и толкова - ще готвя в събота.

Та за вечеря ми се падна последното парче печена скумрия. Забравих да я снимам, за това слагам стара снимка - 1 към 1 е :)

Много исках да гледам мача, но заспах час преди началото му. Нищо, като си поотпочина ще си наваксам.

Събота, ден 153
Днес се събудих рано - към пет и половина. Жена ми е на работа, та няма да чистим днес, а само ще наготвя. Първо опуках люти чушлета на салата - да имам за закуска. Някъде около осем си спретнах сандвичи - вече по план намазани с краве масло, без майонеза.

След това направих пържени кюфтета и супа от тиквички със сирене и много зелени подправки.
Към обяд вече бях готов, жена ми се върна от работа и седнахме да обядваме.

Превъзходна супа. Много, много вкусна - мога да изям цял казан от нея и пак няма да ми омръзне.
Продължавах да нямам интернет - цял ден имаше проблеми. Спомняйки си за това как заспах преди мача снощи, си полегнах да дремна. Към шест се събудих тъкмо за първия мач. Интернет продължава да няма, а през телефона се оказа мъчение да пуснеш и едно съобщение дори (за това днешният пост е двоен).
Преди мача в десет вече бях огладнял порядъчно. Бях решил да вечерям кюфтета, но тази супа..., ах, тази супа - сипах си от нея :) Много добре ми дойде (с мъничко винце). На сит стомах изгледах мача и си легнах чак в полунощ - а това си е направо събитие :)

Ден 151: Доброто прасенце Тео

Днес ставането беше проблемно - едва отворих очи към седем. Не ми се мисли с това европейско как ще си отспивам. Та захванах се веднага със закуската

Люто да ми е :)

На работа нещата вървяха обичайно напрегнато - значи инфарктно. Едвам се откачих на обяд за една агнешка дроб чорба. Казват, че магаре веднъж се качва на лед - грешат! За втори път правя тази грешка да ям дроб на чорба - отвратително нещо. Топчета несмлян пастет ми се гониха из устата часове наред.

Но да си дойдем на думата - за доброто прасенце Тео. Една от причините да напълнея зверски беше, че докато жена ми беше бременна с дъщеря ми, трябваше да готвя много силно калорични храни - просто постоянно ѝ падаше белтъка. Комбинирано с постоянните ѝ пристъпи на гадене и отказ от конкретно сготвената манджа... представяте си огромните количества храна, която изяждах, че да не се хвърля. Силно калорична храна... Та така наддадох двайсе и отгоре кила - точно колкото и жена ми. После тя си ги смъкна, аз - не.
С тази кратка прелюдия стигаме до снощната ми порция - руло Стефани. Да не се хвърля... Опазих се да не го ям няколко дена, но явно ми дойде реда...

Безспорно готвя много вкусно. Безспорно грахът нямаше място в чинията ми. Е, поиграх си и повечето го махнах, но все пак... Та така... гузно ми е.

Ден 150: Вкусотийки цял ден

Закуска най-чудесна днеска - сирена

Обожавам тази закуска - държи ме сит дълго време, а е и много вкусна.

За обяд - пилешка супа. Чорбите бяха свършили, та прегреших с фиде.

Вечерта - рибната фиеста продължава

Малко след като почнах да се храня се сетих какво съм забравил - люто. Веднага се поправих. Две чаши червено вино допълниха насладата. Вкусно!

Ден 149: Що годе влизам в ритъм

Ясно ми беше, че все още не съм си изстрадал както трябва натоварения месец. За това хич и не се учудих, като се ококорих в един и половина. Стисках очи петнайсетина минути и се предадох - отидох да пия кафе. До четири и нещо се рових в нета. После взех една книга и се мушнах под чаршафите с надежда да си открадна поне час сън. Успях, събудих се към седем. Преди да тръгнем от вкъщи, сколасах да си направя сандвичи

Към два следобед намерих време да отскоча до едно кръчме край университета. Имаха агнешка чорба - много вкусна. С удоволствие си ометох купичката.

Вечерта направих скумрия на скара. С люти чушлета и чери доматки. Много, много вкусно

Анасонова анестезия, приятни разговори с жена ми, неусетно свърши деня и си легнах. Дано поспя повече...

Ден 148: Не е много за хвалба...

Биологичният ми часовник не може да влезе в час - събуди ме към четири. Стисках очи до пет, преди да се предам и стана. След кафето си направих сандвичи.

Направо се родих със сандвичите след тия мекици. И ме засищат, и не тежат на стомаха така, както ония мазнотии.

Към обяд се насладих на едно шкембе. Имаше и обичайните чорби, но шкембе ми се хапваше - с много чесън, оцет и чили. И разбира се - вряло.

За вечеря нещо ме въртеше съня - не можех да си намеря място от умора - не физическа, а психическа. Загубих и апетит. За това си направих едни пуканки (знам, знам!), че стават бързо и лесно, сипах си едно голямо и си легнах. В шест и половина... Предполагах какво ще стане после, ама...

Ден 147: Страхотен обяд със сирена

Поспах добре, станах къде десет. След кафето, малко шетане из къщи и закуска. Купих един много интересен хляб - ръжен, печен в каменна пещ

С него си направих закуската - люти сандвичи

Хлябът се оказа много сполучлив - с лек кисел привкус, много апетитен.

За обяд си направих чиния сирена. По идея на Неда, спретнах топчета сирене, които овалях в различни семена, чубрица и червен пипер. Няколко резенчета бри, няколко нормален кашкавал, малко синьо сирене, и чинията стана богата. Позволих си и чаша вино с нея - получи се превъзходен обяд.

За вечеря реших да изям последните две филийки хляб - моите хора го оцениха подобаващо. Сложих си печен патладжан, тиквички и люти чушлета.

Вкусотия!