Ден 145: Разготвих се за вечеря

Последен напън. Успах се - станах в седем. Бързане и хаос - такава бе сутринта. Спокойствие ме настигна чак на работа, захапал последната за дълго време (надявам се) мекица. Най-сигурният начин нещо да ти опротивее е като му се отдадеш премного.

За обяд ометох едно шкембе. Искаше ми се малко разнообразие.

Приключих проекта (и зора) към четири. Вълни на облекчение и радост ме обляха при слагането на последната точка и запетая. Добра работа.
Веднага си награбих багажа и се оправих към къщи. Жена ми е в командировка и искам да я изненадам с вкусотийки веднага щом се прибере среднощ. Купих люти чушлета, тиквички, патладжани, гъби, зелени и червени чушки. Запретнах ръкави и се разшетах - чушлетата опържих и овкусих с чесън, копър, олио, оцет захар и сол. Тиквичките и патладжаните опекох на оребрения тиган. Гъбите задуших, а пипера - опуках. В чинията си сипах от всичко, добавих малко сирене и доволно седнах да се храня.

Изпих една малка ракия и чаша вино. Толкова бях изморен, че не си изядох всичко, а побързах да си легна. Дори не съм я усетил, кога се е прибрала...