петък, 17 юни 2016 г.

Ден 159: Едвам се диша от жега

Жега. Още със събуждането си усетих, колко лепкав и душен е въздухът. Направих си сандвичи с последното домашно кьопоолу и естествено люти чушки.

За обяд отскочих за чорба. Имаха агнешка, точно тази, която обичам най-много. Поръчах, донесоха ми я и се почна едно сърбане... Навън бе поне 40 градуса, а от супата се виеше пара. А и бях попрекалил с чилито... Половин час ядох една шепа супа...

Прибрах се към три - четири и се хванах да сготвя една манджа, дето ми хвана окото - патладжан, чушки, домати и кайма на фурна.
Ей, спретнах я набързо, метнах я във фурната и се почна една жега - слънцето пекна във хола, а фурната вдигна 200. И аз като в сауна - през половин час ходя да се разхлаждам под душа и пак в потилнята. Едва дочаках да се изпече към седем, извадих я от фурната и я оставих да изстива - който иска да я яде - аз топла храна вече не искам - хапнах на крак две черни филийки с по една люта чушка и толкова. И алкохолът не вървеше - ужас...

Няма коментари:

Публикуване на коментар