Ден 149: Що годе влизам в ритъм

Ясно ми беше, че все още не съм си изстрадал както трябва натоварения месец. За това хич и не се учудих, като се ококорих в един и половина. Стисках очи петнайсетина минути и се предадох - отидох да пия кафе. До четири и нещо се рових в нета. После взех една книга и се мушнах под чаршафите с надежда да си открадна поне час сън. Успях, събудих се към седем. Преди да тръгнем от вкъщи, сколасах да си направя сандвичи

Към два следобед намерих време да отскоча до едно кръчме край университета. Имаха агнешка чорба - много вкусна. С удоволствие си ометох купичката.

Вечерта направих скумрия на скара. С люти чушлета и чери доматки. Много, много вкусно

Анасонова анестезия, приятни разговори с жена ми, неусетно свърши деня и си легнах. Дано поспя повече...