вторник, 16 февруари 2016 г.

Ден 37: Кантарът ми се подиграва

Тази сутрин задърпах още сънената си жена до кантара, за да ѝ покажа какъв огромен напредък имам. Със затаен дъх чаках да се покаже нещо под 120. Закова точно 122.4?! Пълно разочарование... Върви сега доказвай, че нямаш сестра. Кой знае какво става...

Саркастичните забележки и насмешливите усмивки на половинката ми вместо закуска? Не, благодаря, достатъчно ги търпях с кафето! Спретнах си два сандвича с останалия хляб от трици:
Краставици и маслини - вкусна комбинация.

За обяд съм вкъщи. Има супа с месо.
Трябва ѝ само стабилно подлютяване. Вкусовите ми рецептори откликваха ентусиазирано.

Привечер се наложи да ходя на помен. Съвсем бях забравил и си бях нагласил куп вкусотии - салата от цвекло, от карфиол, зелена... Както и да е, няма да се развалят за един ден.
Това бе вечерята ми. Никак не е зле - дори забравих за салатите вкъщи. Не пих алкохол. Когато се прибрах си позволих половин чаша вино преди сън.

1 коментар:

  1. Това е нормално. И при мен се случва. Сваляш, сваляш и в един момент кантарът трайно заковава на едно място или показва повече от вчера. Ти си продължавай както до сега. Килограмите ще тръгнат надолу пак в един момент :)
    А, естествено може и да си задържал вода - някой вече го беше написал... заради по-солено например.

    ОтговорИзтриване