понеделник, 8 февруари 2016 г.

Ден 29: Сблъсквам се с недоверие

Голяма еуфория, голямо нещо, ей. Където и да отида, килограмите ми се превръщат в основна тема на разговор. Вече ми личи много и хората не спират да ме питат как става магията. И все очакват да им кажа, че не ям. Че гладувам и карам само на вода и фотосинтеза. Не могат да повярват, че само с правилно комбиниране на здравословна храна, намаляване на обема, спиране с преяждането и с вредните хапки, се постигат чудеса. Показвам им блога, обяснявам, разисквам и пак се сблъсквам с недоверието им. Някои хора трябва да ги блъсне товарен влак, за да променят мисленето си... Ако и това помогне... Истината е една - отслабвам с умерен режим, съобразен с разделното хранене. И ям всичко.

Днес се успах и нямах време за украсяване на закуската. С бързи три сандвича, изядени в колата, започна деня ми.
Сега като ги гледам, пак са красиви.

За обяд се бях настроил пак да ям касапска чорба. Уви, зелевата чорба им свършила и нямаше. Препоръчаха ми агнешка курбан чорба. Не сбърках - прясна, гореща, люта и много вкусна.

През деня в главата ми се въртяха различни идеи за вечеря. Реших да сготвя една манджа на Марги - Тракийско зимно ястие Бомбари. Но като отидох да пазарувам, в магазина ме посрещнаха с каса още жива, едра, лъскава таранка. Неустоимо.
За това вечерята придоби следния вид:
Няма нищо по-хубаво от изпържена с царевично брашно прясна риба. Две салати, две чаши вино. Дано оцелее една таранка и за утре вечер...

Няма коментари:

Публикуване на коментар