Ден 50: Добре, че си замина този ден!

Нали ги знаете онези дни, които чакате да дойдат, но не с нещо приятно, а защото трябва да ви се случи нещо толкова гадничко, че нямате търпение да се отървете. Е, днес е такъв ден. Трябва да ходя на зъболекар. От една седмица чакам този понеделник, нито ми се закусва, нито ми се пие кафе - само пуша. Цигара от цигара.
В девет и половина седнах на омразния трон и се започна една... Упражнявах оцъкляне, пъшкане, плюене, приритване с крака... животът ми мина пред очите поне три пъти като на кино. Оцелях, но краката ми трепереха още дълго време след като напуснах ухайния на ужас и болка кабинет.
Прибрах се с категоричната забрана да ям поне два часа. Кой ти мисли за храна - щастието, че се свърши ме обливаше на талази.
Към обяд си направих три сандвича:

Изпробвах си новата уста - работи чудесно.

И потънах в работа. За вечеря - вчерашните пържоли. Ревностно пазени, вкусни и приятно стоплени. Хрупкащо романеско, добавих и прясно задушени гъби.

Три много люти чушлета и една голяма ракия. Утре съм при личния лекар. Добре, че поне там не е неприятно.