Ден 191 и 192: Продължавам да не се справям с обяда

Ами справям се някак. Как ли - сам се чудя. Напрегнати дни от сутринта, едва вечер се отпускам.
Ето, в четвъртък не успях да си направя сандвичи и закусвах мекица. В петък обаче, станах малко по рано. Резултатът бе

Набързо, леко безвкусно, но много засищащо.

И двата дни пропуснах обяда - така се случи, бях на педали.

В четвъртък вечерях нещо превъзходно - перфектните крилца по китайски на жена ми (рецептата) - божествено!

Мога да ги ям ден и нощ, невероятни са!

В петък пък, уморен от работа, седнах с една голяма ракия да мезя и вечерям едновременно

Хич не ми беше зле :)

Ден 191: Обядът бе мираж

Лудницата върви с пълна пара. Не знам следващите 15 минути къде ще съм и какво ще правя. Поне закуската ми бе нормална.

Обядът обаче бе мираж. Нищо, ще си наваксвам после.

За вечеря има още пържени кюфтета и О!, чудо - една порция от лятната манджа на жена ми. Превъзходно!

Малко ме хвана яд, че не мога да си отопя този превъзходен сос, но както и да е, нали е по-важното да не нарушаваме разделното хранене, когато не ни е наложително (или пък много ни се прииска) - ще си запазя патрона за по-късно.

Ден 189 и 190: Хаос и лудница

Голяма лудница при мен. Местя си багажи, опразвам си старото работно място, търча по срещи и боря ежедневието. Не се спрях на едно място тия дни. Започвах си дните със сандвичи.

Основно домати от градинката и маслини. Единия ден прибавих и малко варени жълтъци.

За обяд (едва намирах време време) изяждах набързо една супа. Можех и без нея - толкова ми пушеше главата.

В понеделник вечерях последните кюфтета от тиквички и патладжани.

А във вторник спретнах нормални кюфтаци

Гарнитурата е лятна манджа, специалитет на жена ми - с много домати, чушки, лук и чесън. Истинска вкусотия.

Ден 188: Прекрасни тиквички и патладжани за вечеря - рецепта

Неделя е, но ми се налага да поработя. Направих си сандвичи за закуска и установих, че са ми паднали батериите на фотоапарата. За това ще ги опиша - три филийки пълнозърнест Вита хляб с елда, намазани с краве масло. Отгоре наредих резенчета чушки, доматки от градинката и обезкостени маслини. Голям кеф.

Отидох на работа с ясното съзнание, че нищо наоколо не работи и няма да обядвам. Запасих се с достатъчно кафета и потънах в работа.

След обяд на Ели от групата ѝ трябваше съвет как да си направи кюфтета от тиквички. Пригодих една рецепта, че да е съобразена с разделното хранене, споделих я и продължих работа. Само дето не можех да се съсредоточа въобще - само тия кюфтета ми бяха в главата. За това затворих лаптопа и отидох да готвя. По пътя доукрасих рецептата и си спретнах кюфтета от тиквички и патладжани - рецептата.

Добавка от сирене и лично произведени домати - превъзходна вечеря се получи!

Кюфтета от тиквички и патладжани

1 кг тиквички и патладжани (общо)
3 жълтъка
3 с.л. брашно от тиквени семки
1/2 връзка магданоз
1/2 връзка копър
200 гр сирене

За да е напълно съобразено с разделното хранене, правя уговорката, че в тази рецепта се нарушава правилото да не се смесват различните типове протеини.

Тиквичките и патладжаните се обелват и се настъргват на едро ренде, посоляват се и се оставят 15 минути да се пооцедят от водата си. В марля или тензух се слагат топки от сместа и се изстискват от водата. Към вече изцедените зеленчуци се прибавят жълтъците, брашното от тиквено семе, ситно нарязаните магданоз и копър, и натрошеното сирене. С голяма лъжица се изсипва смес в сгорещена мазнина и се изпържват кюфтетата.

ПС. Нямах копър и магданоз, та ги направих с пресен джоджен от градинката - превъзходно се получи. Могат и да се изпекат, вместо да се пържат - въпрос на предпочитания.

Ден 186 и 187: През просото...

Два дни попадащи в графата "През просото". Ходихме на гости и така две вечери съм в нарушения. Но внимавах да не се оливам много. Поне закуските и обедите ми бяха наред.
И двата дни закусвах сандвичи - с доматки от градинката

Изключително вкусни домати. А сортовете им не са от най-добрите. Нахъсан съм здраво за догодина :)

В петък обядвах пилешка супа, а в събота - нищо. Държеше ми влага от петъчното гости, а и нали вечерта отново ще ходим да прегрешаваме - пропуснах.

За вечерите ще кажа само - бяха превъзходни! Въобще не съжалявам и не се притеснявам от нарушенията - доказа се, че нямат никаква вреда за килата, когато се спазват принципите на разделното хранене (и нарушенията не са чести!).

Ден 185: Рано огладнях за обяд

Вкъщи имаме от ръжения хляб, печен в каменна пещ. Превъзходен за сандвичи. Веднага след кафето и сутрешния тоалет си спретнах една филия.

Интересно, към единадесет ми пристърга. Нещо много рано, но нищо. Отскочих за една чорба - пилешка.

Вечерта си сипах порция дробчета. Онзи ден намерих карфиол в Лидъл и без да се замислям купих една глава. Обожавам. Сложих си няколко цвята, малко домати и две люти чушки. Ммммм...

Тази вечер бях само на ракия. И на климатик, че иначе река тече от мен...

Ден 183 и 184: Интересни зеленчуци на фурна

Стана малко объркване, та двата дни пак ще ги пусна наведнъж.
Вторникът започна обичайно - с лек хаос, последван от сандвичи набързо.

Толкова ми харесаха (този ръжен хляб е просто божествен), че ги повторих и в сряда.

За обяд и двата дни - пилешка супа. Ама много гореща, че трябваше да почакам малко, та да изстине.

Вторник вечер се разшетах - от няколко дни си мечтаех за печени зеленчуци.

За първи път правя такива - бял и черен патладжан, домати, тиквички и чушки. Пекох ги час на 200 градуса под фолио, после половин час на вентилатор и поръсих сирене и кашкавал отгоре.
Вечерята ми и вторник и сряда:

Вкусно е, но са като варени. А аз много не си падам. Следващият път ще ги позапържа предварително, тогава ще ги пека.

Ден 183: Леко сбъркан ден

Най-интересното на този ден е че не е интересен. Може би леко объркан. Сутринта бе скучна - няма чер хляб вкъщи. Свършил е ненадейно. И закусих мекица. Пффф бях ги позабравил, но ми тежеше цял ден. И не обядвах :)

Колежката ми бе така добра, че да ме почерпи една праскова, та не ми дотежа гладуването.

За вечеря се бях настроил за печени зеленчуци. Карайки към къщи си мислех как ще ги нарежа, как ще ги редя и овкусявам. С настроение се прибрах, за да заваря печени пилешки дробчета с лук и гъби :). Изненада!

Че кой съм аз, че да се дърпам :) Много вкусно и засищащо. Пък и си върви и с ракия, че и с бяло вино. И така няколко пъти :)

Ден 182: Приятна и спокойна неделя

Неделя, ден за почивка, разходки и следобедна дрямка - как да не я харесваш! По роднинска линия получихме буркан лютеница. Не мога да ви опиша с каква скорост свърши. Успях да се вредя само за закуска.

Сутринта по хладно излязохме на разходка, а като се прибрахме вече бе обяд. Време за супа от свинско

А след супата - време е за дрямка.

А тя моята дрямка отиде чак до вечерта. Имах планове да готвя едно от предложенията на Неда (от фейсбук групата), но късното ми събуждане развали плановете ми. За това - салата със сирена.

И разбира се бяло вино. Две чаши. А за мача не ми се говори - да не бях го гледал, най-добре...

Ден 180 и 181: Интересни дни

И петък и събота закусвах сандвичи с домашното кьопоолу. В събота обаче чушките свършиха. Кофти. Но ще направим пак!

Напазарувахме разнообразни сирена. Не ми излизат от акъла, като нищо ще мина няколко дни на тях за закуска - ще видим.

В петък пропуснах обяда - нещо ме завъртя шайбата и така се получи. А в събота - вълшебната супа от свинско. Жена ми се влюби в нея и се постара да имаме отново пълен казан. Ура!

В петък вечерях кюфтаци. Много вкусно!

Сложих си пресни чушчици, че да имам от пуканите за съботните сандвичи.

А в събота вечер бяхме на гости. Занесох подарък на домакините - всичката реколта за деня от градинката на балкона - над половин кило домати, две краставици и шепа върло люти чушлета. Превъзходна салата се получи и всички бяхме много доволни да правим разлика между домашно отгледани и купешки зеленчуци.
А иначе успях да се нахраня разделно - пилешка пържола и салати. Много добре стана! А жена ми избра да нарушава - добави и пържени картофи. Защо не? Щом ѝ е сладко :)

Ден 179: Разнообразие за вечеря

Нещо ги омотах тия дни - сливат ми се. Но пък ми е спокойно. Започнах деня си отново със сандвичи с домашно кьопоолу (рецептата).

За обяд - агнешка чорба. Вкусна, гореща и подлютена.

Вечерта всеки яде различно. Жена ми реши да се спре на спагети със сос от чушки и домати.

Аз пък на кюфтета, залети със същия сос, но и с купчинка прясно нарязан домат от градинката.

По една малка ракия, последвана от две чаши бяло вино - прекрасна вечеря!

Кьопоолу

4 средно големи патладжана
1 червена чушка
1 зелена чушка
1 домат (по желание)
1 глава чесън (по желание)
1 майонеза (за предпочитане домашна, ако има)
1 връзка магданоз

Патладжанът се пече във фурната. Когато е готов се бели и счуква в хаванче на пюре. Добавят се ситно нарязаните зеленчуци и се разбърква. Добавя се и майонезата. Накрая се поръсва със ситно нарязания магданоз.

Ден 177 и 178: Преживях два идентични дена

Два напълно идентични дена, понеделник и вторник, могат да минат за еднояйчни близнаци. Събуждах се в прекрасно настроение. С жена ми (защото имахме време и спящи деца) си приготвяхме кафетата и тихичко си приказвахме поне по половин час на балкона, разсънвайки се взаимно. Прекрасно начало на дните. Още повече, когато има домашно приготвено кьопоолу и прекрасен ръжен хляб.

Това закусвах и двата дни. Превъзходни сандвичи.

За обяд отскачах за по една чорба. И двата дни имах късмет - имаха агнешка. Любимата ми. С много люто и няколко капки оцет - вълшебство.

А вечерите ми бяха от онзи превъзходно-вкусен, неизбежно-газообразуващ вид - зрял боб на гърне.

Два прекрасни постни дни (е, с малки късчета агнешко, ама тия чорби са докарани повече на миризмата - като лотария - бъркаш и ровиш с лъжицата и се чудиш, ще ти излезе ли късмета...), украсени със спокойни утрини и тихи вечери. И с малко работа между тях.

Ден 176: Определено се пропука бентът на застоя.

Всичко хубаво все някога свършва. Така е и с почивката - понеделник е. Събудих се и веднага след кафето и сутрешните ритуали си спретнах едни сандвичи. Напоследък закусвам на балкона - едно ми е свежо и светло там.

Минах и през кантара - определено съм поел отново по пътя надолу. Бавничко засега, но определено се размърдаха нещата!

За обяд - пилешка чорбичка. Много люта, не много вряла. Засити ме прекрасно чак до вечерта.

А на вечеря - има от пилешките кълки с розмарин.

Жена ми е в отпуска, така, че е свежа и весела - драго да ти е да си приказваш с часове. Зарязахме телевизията и се отдадохме на сладки лафове на по чашка студено бяло вино - чак докато стане време за сън. Животът е чудесен :) (ако си го правиш такъв!).

Ден 175: Мързелива неделя. Рецепта за невероятно лесно, вкусно и разделно пиле с розмарин.

Хубавото на тази неделя е, че нямаме работа. Излежавах се почти до осем. След кафето си спретнах люти сандвичи с онзи хляб от Кауфланд - ръжен на каменна пещ.

Разходихме се още докато беше по-хладно и добре огладняхме за обяд. Сипах си последната порция от супата със свинско (рецептата). Предпоследната грабна жена ми.

За вечеря жена ми се развихри и сготви нещо превъзходно - лесно и невероятно ароматно и апетитно - пилешки бутчета с розмарин (рецептата).

Превъзходно, много си ходи с вино и сладки разговори около масата. А е и разделно :)

Пиле с розмарин

6 пилешки цели бутчета
200 гр краве масло
1 глава чесън
розмарин
250 мл бира

Кравето масло се разтапя и в него се разбърква пресования чесън и ситно нарязания розмарин. Бутчетата се натриват хубаво с така получената смес и се редят в тавичка. Заливат се с остатъка от сместа и се добавя бирата. Пече се във фурна на 200 градуса до зачервяване на коричката.

Ден 174: Спокойна събота

Събота е - ден за чистене на кочината. Сега децата като са във ваканция, мръсотията и разхвърляното сякаш са събрали магическа мощ - вечно вървим подире им, но те се вихрят с някакви космически сили и енергия. Както и да е - примирили сме се отдавна. Но първо закусих - едни много люти сандвичи

Приключихме рано, дори излязохме на разходка. Към обяд се отзовах пред чиния, пълна с една превъзходна супа с месо (рецептата) - изомагьосана от жена ми.

За вечеря имаме две различни разделни манджи - пържоли на тиган и салата от риба и рачешки пръчици. Аз заложих на първото, жена ми - на второто, а децата и на двете.

Понеже бях дремнал следобед имах сили да издържа до мача, че и да го изгледам целия. Чувствах се странно - кога освен на нова година съм виждал часовникът да показва един?! Не се сещам...

Супа от свинско

кокали свински от вратни пържоли
2 големи глави лук
2 големи моркова
1 червена чушка
1 зелена чушка
голямо парче глава целина
2 малки домата
1/2 връзка магданоз

В олио се задушават нарязания на дребно лук и настърганите на ренде моркови (не нарязани!). Добавят се кокалите, които също се запържват леко от всички страни. Добавя се вода и нарязаните на дребно чушки и целина. След като се свари месото се изважда и обезкостява. Връща се обратно заедно с нарязаните на дребно домати. След като заври се застройва. Смъква се от огъня и се добавя ситно нарязания магданоз.

ПП. Застройва се само с жълтъци и мъничко оцет/лимонов сок. Иначе не е разделно с кисело мляко.

Ден 173: Срещата

Събудих се напрегнат. Много. Днес ще се срещам с евентуалния ми бъдещ работодател. В един ще разбера получил ли съм работата или не. Кандидатствах за програмист в реномирана IT компания. Работих за тази позиция около десет месеца и е меко казано, че ми е свито под лъжичката.

Въобще нямах настроение да закусвам и тръгнах от вкъщи без да ям. Към девет осъзнах грешката си - направо ми пристъгваше здравата. Изядох една мекица.

Не обядвах - нервно пиех кафе след кафе. Бях точно в един на уреченото място. Получих я! Час обсъждахме най-различни подробности и уточнения.

Тръгнах си с омекнали крака. Минах през разни приятели и познати, които чакаха нетърпеливо резултата, пих кафе след кафе. Напазарувах и се прибрах. Сипах си едно голямо и за пореден път разказах всичко - този път на жена ми. Стана време за вечеря - кюфтета

Много ми се ще да кажа, че три дни съм ял, пил и съм се веселил, но истината е, че още бях напрегнат. Сигурно ще ме отпусне на следващия ден. Но определено бях щастлив.