Два напълно идентични дена, понеделник и вторник, могат да минат за еднояйчни близнаци. Събуждах се в прекрасно настроение. С жена ми (защото имахме време и спящи деца) си приготвяхме кафетата и тихичко си приказвахме поне по половин час на балкона, разсънвайки се взаимно. Прекрасно начало на дните. Още повече, когато има домашно приготвено кьопоолу и прекрасен ръжен хляб.
Това закусвах и двата дни. Превъзходни сандвичи.
За обяд отскачах за по една чорба. И двата дни имах късмет - имаха агнешка. Любимата ми. С много люто и няколко капки оцет - вълшебство.
А вечерите ми бяха от онзи превъзходно-вкусен, неизбежно-газообразуващ вид - зрял боб на гърне.
Два прекрасни постни дни (е, с малки късчета агнешко, ама тия чорби са докарани повече на миризмата - като лотария - бъркаш и ровиш с лъжицата и се чудиш, ще ти излезе ли късмета...), украсени със спокойни утрини и тихи вечери. И с малко работа между тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар