Ден с ден не си приличат. Но точно това на мен ми харесва. Никога не бих могъл да издържа ежедневието на счетоводител например (работил съм и като такъв, та знам). Днес на гости ми беше един страхотен приятел и колега - да разчепкаме разни програмистки проблеми заедно. Улисах се в работа, интернета отказа, чак към обяд успях да кача поста за вчерашния ден. И някак пропуснах закуската. Няма проблем.
На обяд сипах на госта ми последната порция сърми, а на себе си - последната порция супа от праз и сирене.
И люто естествено.
Глава до глава, лаптоп до лаптоп, продължихме неусетно до вечерта. Къщата се напълни с хора, приятелят ми си тръгна, а аз се погрижих за вечерята. Всъщност грижата почна още преди обяд - сложих боб. Ей, такъв боб не бях виждал - след 6 часа варене на тих огън, още подрънква леко. Остана ми половин кило - ще го готвя във тенджерата под налягане следващия път.
Изрових и три люти чушлета, та да ми върви леко вилицата. Глътка вино, вилица боб, обсъждане на изминалия ден. И така нататък. Жена ми ми се радва на формите - още съм пълничък, но значително поспихнал. Приятно ми е да се оглеждам в женски очи :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар