Ден 66: Лазарет. А килата си летят...

Ден като ден. Само дето синът ми е болен. Хубавото време докара грипа и детето се е тръшнало с температура и огненочервено гърло. Добре, че съм вкъщи, да го поглеждам от време на време. За закуска - чай с препечена филийка за него, сандвичи за мен.

Ще излизам на пазар след малко, та нямам краве масло - намазах ги с майонеза. Не съм ял майонеза от два месеца, че ми се услади, но няма да повторя скоро - не е полезна, зная.

За обяд сготвих за двама ни супа. От праз и сирене.

Държи се детето, но май утре ще го водя на лекар. Няма да му мине само с капки и аулин.

За вечеря му отстъпих лещата. Никакъв проблем - наденицата ще е за мен.

Превантивно наблегнах на лютото. С голяма ракия - няма да допусна жив бацил да остане в мен.

А килата? Килата си летят - продължавам да отчитам все по-ниски стойности. Обичам го този мой кантар :)!