Моят колега и приятел отново бе вкъщи, за да работим заедно. Неусетно стана обяд. На него сипах мусака (готвена за моите хора), а на себе си - останал от снощи ориз плюс салата от романеско:
Днес синът ми става на 15. Поръчал си е пържоли на тиган с пържени картофи. Речено-сторено. Със съжаление гледах образуването на мазни петна по печката около цвърчащия тиган. Е, ще се изчистят лесно... Поне фритюрника пуши и пръска на балкона. Задуших и гъби. Със завист разсипах пържените картофи по всички чинии, без моята естествено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар