Ден 72: Да привлечеш вниманието на боговете на съдбата

Когато Тихе, Фортуна и Ганеша решат внезапно, че твърде хубаво не е на добре, ти объркват толкова здраво ежедневието, че се чудиш към кого първи да се обърнеш. Обикновено няма смисъл, обаче. А денят започна така хубаво.
Първо - посещение при личния. Няма нищо страшно, да пазя топлото, да пия панадоли с чай, капки в носа и толкова. Щастлив, че ми се е разминало, отидох да си купя една закуска, за която мечтая от доста време. Мекица.

Обиколих половината град, докато се добера да най-добрата мекичарница в града, но определено си струваше. Прясна, мека, гореща. Абсолютна вкусотия.

Щастлив тръгнах към къщи. И в този момент, за мой ужас, явно съм привлякъл вниманието на боговете - обадиха ми се, че днес трябва да работя в един доста проветрив офис. Температурата там - равна с външната. Ветровито, сумрачно, тясно. Измръзнах за по-малко от десет минути. И ме втресе. Не мога да ви опиша, колко труден ми беше деня. Отяде ми се - въобще не ходих на обяд. Исках всичко да свърши колкото се може по-бързо.

Едва към шест, замаян, премръзнал, с температура, успях да се добера вкъщи. Сетих се как прабаба ми лекуваше прадядо в такива случаи. Приготвяше половин чаша врял билков чай, допълваше го с червено вино, разбъркваше лъжичка мед и добавяше щипка чер пипер... Направих го. Ей, пара започна да излиза от ушите ми още с първата глътка. Блажено се насладих на чашата. След това - време за вечеря.

Прекрасно ми дойдоха препечените филийки с масло и мъничко сол. С тях изпих втора чаша от вълшебния чай. Панадол и хайде в леглото. Стоплен заспах веднага.

Р.S. Сега, като пиша това, съм много добре. Спах 12 часа. Нямам никакви признаци на настинка, само леко съм сополив. Днес съм вкъщи... за мое голямо щастие.