Ден 123: Имам напредък със събуждането

Имам подобрение със събуждането. Не се събудих в два, а в три и половина. Това не бяха ли проблеми, които започват след 80? Усмихнах се при мисълта, че ако сложа един памперс и си уредя следобедна дрямка, веднага ще ме приемат за член в пенсионерския клуб отсреща. Така де, с радост ще ме прегърнат - ще им падне средната възраст от 80 на 79,8 години... Да са живи и здрави, и да прощават, че ги кодоша :)

Използвах времето до трети петли за размишления. Подредих си задачите за работния ден и се наслаждавах на събуждането на природата. След развозването на домочадието си купих една превъзходна мекица. Голям кеф.

Но обяд окъснях в кръчмето и бяха омели всички чорби и супи. С изключение на шкембето. Лошо няма, здраво овкусено с много чесън, оцет и люто - много добре ми дойде. Така е организиран офиса, че няма как да ме надушат, пък и няма да се целувам с никого на работа :)

Вечерта ревизирах остатъците в хладилника. Има застояла се скара. Ами добре ми е дошла. Сипах си я всичката заедно със салата от настъргана краставица и патладжан.

Сипах си една малка ракия, последвана от две чаши червено вино. Явно съм се надценил, не изядох кюфтето. Оставих го, но по-добре така отколкото да преяждам.