Ден 135: Голяма буря, голямо нещо

Дявол да го вземе, пак съм на работа. Нямах време да се занимавам със закуска вкъщи, мекичарницата до офиса работи. Пресни, мазни, горещи мекици, строени като войници. Възхитително. Ометох една.

По обяд се задоволих с едно шкембе. По празниците явно асортиментът е ограничен.

Прибрах се след обяд. Просто не бях продуктивен и нямаше смисъл да натискам стола на работа. Голямата буря ме завари вкъщи. Спасих градинката - усетих се навреме да сваля цветята и зеленчуците по пода на балкона. Само ги пообрули вятъра.

Вечерта откликнах на желанията на домочадието и изпържих кюфтета. Ще излъжа, ако кажа, че не ми се ядяха.

Много бях уморен. Хапнах и хайде в кревата. Въобще не си спомням как съм заспал.