Ден 141: Кой ден сме днес?

Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че ми се сливат дните? И, че ми е трудно да си спомням какво съм правил днес, гаче ли вчера... Все пак ще се постарая :)
Помня, че се събудих около четири. Все по-трудно се събуждам, все повече време и усилия са ми необходими да започна да работя. Нормално, колко време вече нямам почивен ден... Та закусих мекица - въобще нямах настроение да си правя закуска, защото разплитах огромен възел. Мисловен. Труден. Голям. Гаден...

Към два и нещо, три се усетих, че не съм ял - отскочих за едно шкембе. Не, че много се натисках баш шкембе да е (че и си имам!, благодаря), но всичко читаво вече беше свършило.

За вечеря - готово печено пиле със салата. Вече дори нямам сили да се насладя на храната... Все пак беше вкусно.

За лесно заспиване и дълбок сън - две чаши вино. Легнах си по светло...