Ден 137: Паниране с ленено брашно

Вече не знам на кой свят се намирам. Събудих се в четири. В четири и половина заседнах пред лаптопа. Нямам настроение за нищо, всичко ми е в цигарена мъгла и кафеен тремор. В осем и нещо омятах една мекица.

За обяд намерих дупка да отскоча за една пилешка супа. Малко ми се проясни главата, но за кратко.

В пет и нещо вече бях напълно блокирал. И се прибрах да поготвя. Разсейва ме. От онова проучване за брашна за паниране ми остана факта, че лененото брашно съдържа повече протеин, отколкото въглехидрати. За това ви представям паниран кашкавал с ленено брашно:

Първо цвета - брашното е сиво-кафяво. След съвсем кратко пържене изглежда овъглено, но всъщност не е. Второ - вкуса - лененото брашно придава една леко горчива нотка на кашкавала. Интересен вкус е, пак ще панирам с него, но на по-ниска температура.

Анестезията тази вечер бе мастика. Наздраве на всички, поздрав най-сърдечен за Галя :). Тя си знае :)