Ден 173: Срещата

Събудих се напрегнат. Много. Днес ще се срещам с евентуалния ми бъдещ работодател. В един ще разбера получил ли съм работата или не. Кандидатствах за програмист в реномирана IT компания. Работих за тази позиция около десет месеца и е меко казано, че ми е свито под лъжичката.

Въобще нямах настроение да закусвам и тръгнах от вкъщи без да ям. Към девет осъзнах грешката си - направо ми пристъгваше здравата. Изядох една мекица.

Не обядвах - нервно пиех кафе след кафе. Бях точно в един на уреченото място. Получих я! Час обсъждахме най-различни подробности и уточнения.

Тръгнах си с омекнали крака. Минах през разни приятели и познати, които чакаха нетърпеливо резултата, пих кафе след кафе. Напазарувах и се прибрах. Сипах си едно голямо и за пореден път разказах всичко - този път на жена ми. Стана време за вечеря - кюфтета

Много ми се ще да кажа, че три дни съм ял, пил и съм се веселил, но истината е, че още бях напрегнат. Сигурно ще ме отпусне на следващия ден. Но определено бях щастлив.