За закуска тази сутрин - три сандвича.
Хляб вита, краве масло, малко хрупкава червена чушка, два жълтъка.
Времето до обяд мина неусетно. Сипах си супа от тиквички. Гореща. Като почнах да я ям, усетих че ми липсва нещо - люто. Щедро поръсих с лют чили пипер.
Вечерта бях на гости. Въпреки, че бях говорил предварително с домакините за режима ми, бях леко притеснен дали ще издържа. Разговорите около храната протичаха горе-долу така:
Домакин: - Сланинка с препечен хляб?
Аз: - Не, благодаря.
Домакин: - Пресен суджук за мезе?
Аз: Не, не се притеснявай.
Домакин: - Ракия, вино, бира?
Аз: Не, с колата съм. Добре, два пръста бира, за да се чукнем.
Домакин: - Допълнително?
Аз: - Благодаря, нахраних се.
Нищо не ми попречи да си изкарам приятно, въпреки разделното хранене. А и се бяха съобразили с мен:
Печено пиле, задушени зеленчуци и зелена салата. Вкусно. А, имаше и един картоф - бяха пропуснали да го отделят (много любезно ми сепарираха задушените зеленчуци) - тихомълком цъфна в чинията на жена ми. Която ми се намръщи и каза, че толкова не може да изяде :D
Така си и остана неизяден...
Няма коментари:
Публикуване на коментар