Ден 44: Песен за вода и огън*

Пролетно ми е на душата. Едно такова зелено искам да избухне навсякъде. Е, ако не навън, то поне в чинията ми.

Полетна закуска.

С приповдигнато настроение пристигнах на работа. Едва изчаках да стане обяд. Отидох в басейна. Спомените ме върхлетяха - влага, миризма на хлор, хлъзгав под, кълбета пара. Прилично празен басейн - имах си цял коридор само за мен.
Преди години тренировките ни бяха по два километра. Абсурд да го постигна първия ден. Реших да не се натоварвам повече от 500 метра. Лека загрявка и се гмурнах. Две дължини, кратка почивка. И отново. Първите двеста метра бяха смущаващо трудни - изкашлях си дроба, всичките ми стави и мускули виеха от стрес и скованост. Тъкмо си мислех, че съм се захванал с непосилна задача, започнах да влизам в ритъм. Минах 400, 500, 600... Спрях след 800 метра - все пак искам да отида на работа цял и да съм работоспособен. А и утре да се събудя без мускулна треска. С изключение на смъдящите ми, кървавочервени очи, се чувствах прекрасно изморен. Дишах като новороден.
Бърз душ, подсушаване и хайде за супа. В кръчмата ме посрещнаха с вряла пилешка чорба. Идеално ме сгря и засити.

За вечеря - скумрия на скара... с екстри. Скарата държа на балкона, където увеличавам слюноотделянето на комшиите, когато се развихря. Бързам да ви успокоя - не преча на никого. Блокът ни е такъв, както и балконите, че дори и лагерен огън да спрегна - димът се разсейва и не пречи никому. Никой не простира от тази страна на сградата, повечето балкони за здраво остъклени и затворени.
Та за екстрите - тъкмо бях изпекъл едната страна на първите две риби, обърнах ги и мазнината под реотаните се запали. Огън да ти види окото. Истински пожар. Казват, че човек се познавал в екстремни ситуации. Аз явно минавам в друго измерение. Времето изведнъж се забави, хладнокръвно махнах рибата, изключих скарата, и с ръкохватки извадих тавичката с горящата мазнина. Внимателно я поставих на мозайката и я угасих.
Стресиран, усещането ми за време се върна и се запълни с миене на мазната тавичка - половин час.
Изпекох и останалите рибоци. Зелена салата за гарнитура и се получи това:

Реших, че ми стига сблъсъка днес с две от основните стихии и прекарах кротко остатъка от вечерта - в разговори, смях и две чаши искрящо вино.

*Заглавието е преднамерено. Кой още чака с нетърпение 24 април? :)