Ден 43: Къде са ми плувките?

Тази сутрин посетих личния си лекар. Лека вироза, ще ми мине за още ден-два. По-интересното е друго. Човекът директно ме упъти да си развивам белия дроб. И да си подпомагам слабеенето. В единствения в града закрит басейн, който може да се ползва от възрастни, и да става за нещо повече от плацикане. Имам опит с плуването - дълги години съм тренирал водна топка. Но сега съм тотално извън форма... е, поне знам как се прави.
Ентусиазиран отидох да се запиша. Малко ми помръкна настроението, когато видях графика за ползване - запълнен е с трениращи деца. Свободен е по обяд и късно вечер. Говорих с управителя на басейна, след април ще почнат да го отварят час по-рано и към 7 сутринта ще може да се ползва. Така ме устройва напълно, ще ходя преди работа. А дотогава ще се справям някак си.

Пригладнял се прибрах за закуска. Спретнах си три сандвича. Проверих си пощата. Умислен захапах първия и веднага се усетих - не съм ги снимал :). Та ето закуската леко начената:

Домързя ме да си правя супа за обяд. Така хубаво съм се опънал пред телевизора, че дори не ми се става да ям. Е, станах и си направих една лека салата. Един домат, накъсани листа маруля, 50 грама сирене нарязано на кубчета и щедра поръска микс семена (ленено, сусамово, маково и слънчогледово):

Драго ми е да я гледам, още повече да я изям.

За вечеря - вчера сготвих пилешки сърца в доматен сос. Рецепта. Много вкусно и питателно.

Броколи, домати, краставици, люти чушки. Красота. Приятна компания, греяна ракия, две чаши вино. Кеф.
А плувките ми, кърпа, джапанки и един сапун чакат утрото в торба до вратата. Ще се забавлявам от утре.