Ден 100: Магаре веднъж се качва на лед

Събудих се мотивиран да гладувам. Вярно, не е приятно, но щом съм се хванал на хорото - ихуу, хоп-троп и напред. Ометох закуската:

Хрупах я с ясното съзнание, че след около час ме очакват незабравими мигове в тоалетната. Оказах се прав...

Към обяд бях изкукуригал от глад. Веднага щом стана време се хвърлих да изям малкото сварено яйце, половинката кофичка кисело мляко и големия портокал. Дали гълтах бързо като пате или просто не ми понесе комбинацията, но чувствах храната като оловна топка в стомаха. Появиха се и газове. С аромат на плодово кисело мляко... леки напъни... и... на бегом стигнах до мивката... Останалото ви е ясно...

Това е! Мразя да съм вечно прав (еманация на свекърво-тъщата - винаги отгоре). Но окончателно се затвърди мнението ми, че диетите са вредни и стресиращи организма експерименти. Ами трябвало е да ми мине през главата.

Цял следобед ми беше едно криво - хем гладно, хем само като си помислех за храна... Прибрах се с омекнали колена. Първо си сипах една малка ракия за успокоение и на стомаха и на нервите - тъй де, два заека с един куршум.
Реших, че няма да заносвам свареното пиле и го направих на супа. Онази, дето моите хора оцениха най-високо. Отделих си малко месо и си спретнах една салата - зелена, доматки и месце.

Съвсем добре ми дойде. И за първи път от два дена спах спокойно. Да живее разделното хранене!

PS. Фиаското втория ден ми махна половин килограм. Но не си заслужава цената. Няма да правя диети сигурно никога повече - магаре веднъж се качва на лед.