Днес се заемам със задачата да си събудя апетита. Не ми се яде, само като си помисля за храна и ми става лошо. Премислих много варианти, та дори и да направя не разделен ден. В крайна сметка се спрях на едно перфектно решение - ще заложа на лютото. Олютяването винаги има ефект.
Започнах още на закуска:
Такива сандвичи съм си правили и преди - много са добри. Майонеза и люти чушлета - вкусотия. С пот на челото, течащ нос и парещи очи, започнах да усещам как яденето ме увлича. С голям апетит ги изядох и трите.
За обяд си направих супа тиквички.
Римейк на Бай Ганьо у Иречека - щедро добавих накълцани на дребно четири чушлета. Само дето нямах хляб да затискам огъня...
...И наистина, бай Ганьо разлюти супата си до такваз степен, щото един непривикнал човек би се отровил. И почна да сърба; ама сърба българинът, не се шегува, триста псета да се сдавят, не могат го заглуши. Едри капки пот му замрежиха челото и като че се стремяха да рукнат в чинията му. Бай Ганьо сръбне веднъж откъм върха на лъжицата, остави лъжицата и затисне лютата влага с два-три залъка хляб; пак вземе лъжицата, сръбне супа, смръкне с носа си навътре и пак два-три залъка хляб...
Класика...
Отнякъде за вечеря се появи карначе на скара - нещо е изостанало от последния път. Лошо няма, прибавих му една салата и последните люти чушлета.
Определено вече се храня с мерак. Рецептата - един буркан люти пукани чушлета. Утре ще си купя нов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар